На днешна дата преди 149 години избухва Априлското въстание - масово въоръжено надигане на българите в Османската империя.
Априлското въстание е връхна точка в българското националноосвободително движение през епохата на Възраждането. Априлското въстание избухва на 20 април 1876 г. по стар стил (2 май по нов стил). Негова задача е извоюването на независимост на България от Османската империя.
Въпреки поражението и потушаването, отдавна е доказано, че българското въстание е една победила революция.
Жестокостта на поробителите е причина в защита на българския народ да се обявят редица интелектуалци и дипломати в Западна Европа, а най-силна е реакцията в Русия. Драматичното Априлско въстание и трагичните събития след него довеждат до силната реакция на Русия, и в крайна сметка до Руско-Турската война довела до Освобождението на България.
Днес, близо век и половина след избухване на Априлското въстание, може да се каже, че ние сме свободни благодарение на хората дали живота си за организиране и реализиране на този акт. От техния подвиг последва Освобождението на България.
„Днешната наша свобода има безброй мъченици – герои, българи, наши братя, които умиха лицето на България и направиха да пригърми името българин по четирите края на света; стъпиха презрително на всичко свое частно, гордо и неустрашимо издигнаха глава против силния тиранин. Всичко това те направиха, не че бяха ходили в Париж да си изострят ума, но че бяха честни, имаха воля железна, характер несъкрушим и обичаха горещо своето отечество”, пише Захарий Стоянов, летописецът на Априлското въстание.
Ето 10 любопитни факта около подготовката и избухването му, които може би не сте чували.
1. Основите на Априлското въстание се полагат в град Гюргево, където на 11 ноември 1875 година започва да заседава Гюргевският революционен комитет. Негов председател е Стефан Стамболов, а в състава му влизат още личности като Панайот Волов, Никола Обретенов, Георги Бенковски и други.
2. От четирите окръга подготовката е на най-високо ниво в Пловдивския. Малко след пристигането си в града обаче, дейците решават да преместят центъра в Панагюрище, защото обстановката там е по-спокойна и населението е по-активно. Главни „виновници“ за започналата мащабна военна подготовка, пропаганда и организаторска дейност са Георги Бенковски, Панайот Волов и Тодор Каблешков.
3. През 1876 г. научавайки за подготовката на въстанието, османските власти забраняват вноса на олово в България. Поради това за снаряди са използвани пирони, железни отломъци, тежестите от кантарите или обикновени обли камъни.
4. Освен череша, за изработването на топовете са били използвани бук, орех, бряст, круша и черница.
Черешовото топче се е превърнало в един от най-разпознаваемите символи на Априлското въстание. Идеята за използване на артилерия във въстанието се приписва на Иван Кишелски, който в своето „Ръководство за успешен бой с турците” посочва наличието на войски от трите рода (пехота, кавалерия и артилерия) като необходимо условие за успех. Поради невъзможността да се внесат истински оръдия, в Пловдивския (Панагюрски) и Търновския революционен окръг местни майстори изработват общо около 40 дървени топа. За целта използват дънер от черешово или друго твърдо дърво, обкован с железни обръчи и с издълбан отвор, чийто калибър е 8 – 10 см.
В ролята на гюлета влизат най-често топузи (тежести) от кантари, железни отломъци или обли камъни, които, при правилно изчисление на заряда, оръдията успяват да изпратят на 400 – 500 метра. Нерядко обаче топовете се пукат под налягането на барутните газове, с което стават негодни за по-нататъшна стрелба.
Психологическият ефект също е налице – черешовите топчета вдъхват у въстаниците кураж и вяра в собствените сили.
За единствено автентично черешово топче, оцеляло от Априлското въстание, се смята това, съхранявано в Историческия музей в Брацигово. През годините са изработени много възстановки на дървени топове, с някои от които са проведени и реални стрелкови изпитания. Възстановка, изработена за музейни цели, можете да видите и в експозицията на Националния исторически музей.
5. Според Захарий Стоянов, първият успешен изстрел с черешово топче е направен в Петрич на 24 април.
6. През 1876 г. Иван Кишелски, руски офицер от български произход, написва и издава „Ръководство за успешен бой с турците“. На него се преписва идеята за реализирането на артилерия в два от революционните окръзи.
7. „Кървавото писмо“ е пренесено от 19-годишния Георги Салчев, който според легендата изминава 5-часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа.
8. Първият изстрел на Априлското въстание е даден от Георги Тиханек.
9. В обсадата на Дряновския манастир, продължила 9 дни, 195 четници ожесточено защитават позициите си срещу 5000-на турска войска. Едва 47 от тях оцеляват.
10. Априлското въстание оставя след себе си 30 000 жертви, 80 опожарени и 200 напълно унищожени села.
Жестокото потушаване на въстанието и отзвука на зверствата в Европа са повод за провеждане на Цариградската конференция. Решенията на Цариградската конференция са първото международно признание на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници, очертани вече от борбата за църковна независимост, санкционирано от всички Велики сили. Така Априлското въстание, макар и военен провал, непосредствено води до най-големия политически успех на българската нация дотогава. Отказът за осъществяване на решенията на Цариградската конференция от страна на османското правителство води обявяването на Руско-турската война, довела до освобождаването на България. Въпреки че Априлското въстание не променя военната обстановка в България, то до голяма степен дава световен отзвук на проблема с България разрешен с Руско-турската война.
