„Още на 16 юни 2023 г., по-малко от 24 часа след освобождаването на господин Гешев, пленумът на ВСС трябваше да избере изпълняващ функциите главен прокурор. Вместо това изборът беше оставен на прокурорската колегия. Конституционно това е проблем, защото главният прокурор се избира от пленума“.
Това заяви в ефира на Нова тв адвокат Велислав Величков от „Правосъдие за всеки".
„Стигаме до абсурда, че ако няма нов избор, един човек може да остане безсрочно в тази позиция, избран от своите подчинени. Това е изкривяване на логиката на Конституцията“, подчерта той, пише novini.bg.
"След конституционните изменения от 2015 г. кадровата власт е разпределена между колегиите във ВСС", каза на свой ред преподавателят по конституционно право проф. Пламен Киров.
„Пленумът има ограничени функции – той предлага назначаването на титулярите. Кадровата функция се осъществява от двете колегии. Съдийската колегия избира изпълняващ длъжността председател на ВАС, а прокурорската колегия – изпълняващ функциите главен прокурор“, обясни още той.
Величков определи практиката като неравнопоставено прилагане на закона: „Съдийската колегия прилага закона. Прокурорската колегия го тълкува, а тя няма право на това. Това е като двуликия Янус – две ръце на едно тяло, но действат различно. Недопустимо е“.
Той добави, че според него ВСС действа извън мандат и в противоречие с решения на Съда на ЕС.
„Ако се спази решението на СЕС, ВСС трябва незабавно да спре да изпълнява кадрови функции и дисциплинарни производства. Де факто съществува, но де юре е в нарушение“, смята Величков.
Проф. Киров възрази, че само Конституционният съд може да дава автентично тълкуване на Конституцията, а законите могат да се тълкуват от институциите, които ги прилагат.
„Всеки, който прилага закона, го тълкува. Ако има противоречива практика – върховните съдилища дават тълкуване. Народното събрание може да даде автентично тълкуване. Но ВСС не е орган, който произвежда задължително тълкуване“, посочи той.
Двамата се противопоставиха и по въпроса защо не е потърсено автентично тълкуване от парламента.
Разговорът премина и към напрежението в самата прокурорска система, след като 15 прокурори публично защитиха свой колега, отстранен от настоящото ръководство.
Величков видя в това знак за вътрешно разместване: „Никой не трябва да козирува на никого. Трябва да се спазва законът. Но факт е, че излизат публични позиции от прокурори – нещо, което рядко се случва“.
Проф. Киров обаче постави въпроса по-широко: „Не трябва да героизираме един прокурор и да демонизираме институцията. Ако има нарушения – те се проверяват. Но позиция на група прокурори сама по себе си не означава институционален бунт“.
В края на разговора двамата се съгласиха, че политическото влияние в прокуратурата е хроничен проблем.
„Политиката при всички главни прокурори започва от началото на мандата им. При някои свършва по-рано, при други продължава до края. Прокуратурата трябва да излезе от политическия терен“, заяви Величков.
Той даде пример с конкретни разследвания, включително казуси като „Петрохан“, където според него твърде рано са били изключени някои версии.
Проф. Киров отговори, че в правовата държава институциите трябва да действат в рамките на закона и конституционните си правомощия, без политически интерпретации.
