Публикуваната за обществено обсъждане визия на Министерство на образованието и науката за интегриране на изкуствения интелект в училищното образование бележи важен завой в българския образователен дебат. Не толкова заради самото присъствие на ИИ в класната стая – то е факт от години – а заради ясно заявената позиция: технологията трябва да подпомага ученето, без да подменя мисленето и ролята на учителя. В центъра ѝ стои ясно формулиран принцип: изкуственият интелект е помощно средство, а не заместител на учителя и ученето.
Документът изрично подчертава, че водещата роля в образователния процес остава именно за учителя – като интелектуален и морален ориентир, а не просто като „посредник“ между ученик и съдържание. Това е съществена разлика спрямо много ранни интерпретации на ИИ в образованието, които акцентираха върху автоматизация, оптимизация и „спестяване на време“, често за сметка на разбирането.
От стихийна употреба към образователна рамка
Една от ключовите диагнози във визията на МОН е, че ИИ вече е част от средата, в която децата учат и общуват, независимо дали училището го признава или не. Отлагането на регламентираното му въвеждане, според документа, крие риск от неконтролирана употреба – без педагогическа, етична и възрастово съобразена рамка.
Тази оценка съвпада с изводите на ОИСР, които в свои анализи посочват, че липсата на ясни правила води не до по-малко, а до по-неравномерно и често неефективно използване на технологии. В докладите Education at a Glance и Innovating Education and Educating for Innovation на ОИСР се подчертава именно тази разлика: ИИ е ефективен, когато усилва педагогиката, а не я заобикаля.
Данните от програмата PISA също показват, че високата дигитална експозиция сама по себе си не подобрява резултатите – напротив, при отсъствие на критично мислене и педагогическо водене тя може да ги влоши.
AI грамотност, а не просто „умения за работа с инструменти“
Визията на МОН прави важна концептуална стъпка, като поставя акцент върху AI грамотността – не като техническа компетентност, а като способност за разбиране на ограниченията на алгоритмите, риска от дезинформация и наличието на алгоритмични предразсъдъци. ИИ е разглеждан като източник на информация и подкрепа, но не и като авторитет.
Подобен подход препоръчва и ЮНЕСКО в своята рамка за генеративен ИИ в образованието (Guidance on Generative AI in Education and Research, 2023), където се подчертава, че учениците трябва да бъдат обучавани да разпознават грешки, да проверяват източници и да разбират кога системите „халюцинират“. Сред основните рискове, които организацията идентифицира, са дезинформацията, алгоритмичните пристрастия и създаването на илюзия за „лесно знание“ – проблеми, които не се решават с технологии, а с образование. Именно тези рискове са ясно назовани и в българския документ – включително защитата на личните данни и необходимостта от поетапно, възрастово съобразено въвеждане.
По-малко автоматизация, повече мислене
Визията на МОН ясно се дистанцира от идеята за ИИ като „пряк доставчик на знания“. Вместо това той е представен като инструмент за подпомагане на индивидуалния напредък, за по-добра обратна връзка и за адаптиране на съдържанието към различни стилове на учене. Това е подход, който съответства на водещите международни практики, според които най-големият риск не е грешният отговор, а отслабването на аналитичното мислене.
Именно тук визията среща практиките на част от образователните общности у нас, сред които и „Светлина“, където темата за изкуствения интелект се разглежда в по-широк контекст – като част от подготовката на учениците за свят със свръхинформация, а не просто за работа с конкретни технологии.
„Изкуственият интелект има смисъл в образованието само ако помага на ученика да мисли по-добре, а не да получава по-бързи отговори. Най-важното е да се запази ролята на учителя като коректив и наставник – нещо, което ясно личи и във визията на МОН“, коментира Магдалена Димитрова, управител на „Светлина“.
Следващият тест: от визия към практика
Предстоящият план за действие ще покаже дали този документ ще остане стратегическа декларация или ще се превърне в реална промяна в класната стая. Но още сега визията на МОН задава важен тон в дебата: по-малко техно-утопии и повече образователна отговорност.
Защото в крайна сметка въпросът не е дали училището ще използва изкуствен интелект. Въпросът е дали ще го направи така, че да произвежда мислещи хора, а не просто по-умни инструменти.
