10% от българското недвижимо културно наследство е необратимо унищожено, 35% е в аварийно състояние и е напът да изчезне, а 40% е в добро техническо състояние, но с нарушена автентичност. Това означава, че 85% от обектите са в риск и в близките години България ще загуби половината от недвижимото си културно наследство.
Това показва мониторинг на състоянието на българското наследство от 2021 г., сочи отчет на арх. Петър Петров, който според медийни твърдения е бил отстранен като директор на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) от министъра на културата Мариан Бачев в началото на март.
Сред водещите проблеми, според арх. Петров, са остарялата законова рамка, липсата на институционален капацитет и ограничените ресурси. Институтът е предложил конкретни законодателни промени, включени в ЗИД на Закона за културното наследство, който обаче остава без движение в Народното събрание. Разработена е и пътна карта за възстановяване на системата за опазване, отбелязва той.
През последните години НИНКН е предприела ключови стъпки за възстановяване на своя капацитет. Попълнени са щатни бройки, увеличени са възнагражденията и стартира обучение на нови експерти. Реализирана е Териториална програма за идентифициране и документиране на обекти по населени места, както и 3D заснемане на Старинния град Несебър – първият дигитален модел на цял град в България, подчертава арх. Петров.
Въведени са иновации като геолокализиран Атлас на културните ценности с над 1500 обекта, модерна техника за лазерно сканиране и дигитализация, SMS-известяване за преписки и отворени дни за гражданите.
Въпреки отчетливия напредък институцията продължава да страда от липса на политическа воля за решителни законодателни промени. НИНКН носи последиците от дългогодишно неглижиране и често става обект на натиск, докато България рискува да загуби безвъзвратно голяма част от своята културна памет, твърди още арх. Петров.
