Първото обсъждане на проекта за държавен бюджет за 2026 г. влиза в дневния ред на парламента, а преди дебатите се очаква среща между представители на управляващото мнозинство, синдикатите и работодателските организации във Министерството на финансите.
Разговорите ще бъдат ключови за търсенето на подкрепа за финансовата рамка, която предвижда както мерки за ограничаване на дефицита, така и редица промени, които ще се отразят пряко на домакинствата и бизнеса.
Според разчетите на кабинета "Радев" до края на годината държавата ще похарчи повече средства, отколкото ще събере в бюджета. Заложеният дефицит достига 5,7% от брутния вътрешен продукт, което е значително над референтната стойност от 3%, заложена в европейските фискални правила.
В същото време правителството прогнозира икономически растеж от 2,6% през 2026 г., докато средногодишната инфлация се очаква да бъде 5,2%. Именно тези показатели ще бъдат сред основните теми в разговорите между държавата, бизнеса и синдикатите, които настояват за мерки за защита на доходите и конкурентоспособността на икономиката.
Проектобюджетът предвижда минималната работна заплата да остане без промяна. Тя запазва размера си от 620 евро, след като увеличението вече влезе в сила от 1 януари тази година.
Сред по-съществените промени е увеличението на максималния осигурителен доход до 2 300 евро. Предвижда се още служителите в държавната администрация да започнат сами да поемат дължимите от тях осигурителни вноски – промяна, която според управляващите цели да уеднакви режима с този в частния сектор.
Бюджетът включва и мерки за увеличаване на приходите чрез по-високи данъци и такси. От лятото се очаква винетките да поскъпнат с около 30%, което ще засегне милиони шофьори в страната. Планирано е и увеличение на акциза върху тютюневите изделия с приблизително 6% от 1 август, което ще доведе до ново поскъпване на цигарите.
Днешното обсъждане е първата стъпка от приемането на държавния бюджет. След дебатите на първо четене депутатите ще могат да правят предложения между двете гласувания, преди финансовата рамка да бъде окончателно приета.
Очаква се именно темите за бюджетния дефицит, социалните разходи, осигурителната тежест и увеличението на цените на винетките и акцизите да предизвикат най-сериозните политически спорове в пленарната зала.
Държавният бюджет определя какви средства ще бъдат насочени към здравеопазването, образованието, социалната политика, инфраструктурата и сигурността през следващата година. Той задава и рамката за държавните приходи, размера на дефицита и държавния дълг, както и политиката по отношение на доходите и осигурителната система.
Приемането му е сред най-важните решения на Народното събрание, тъй като определя финансовата политика на държавата и влияе пряко върху бизнеса, работещите и домакинствата.
Проектът на държавния бюджет за 2026 г. ще бъде внесен за разглеждане в Министерския съвет на 1 юли, а още същия ден ще бъде изпратен в Народното събрание. Това съобщи в четвъртък вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев пред БНТ.
По думите му заложеният бюджет отразява натрупаните през последните години финансови ангажименти. Донев обясни, че бюджетните дефицити в периода 2021–2023 г. са били повлияни и от неразплатени разходи, които са били прехвърляни за следващи години.
Според него и сега в държавната хазна продължават да се отразяват задължения, останали непогасени още от 2023 г.
Финансовият министър посочи още, че в бюджета за 2026 г. трябва да бъдат включени всички разходи, произтичащи от действието на удължителния закон. Той припомни, че кабинетът „Желязков“ е одобрил допълнителни разходи за около 690 млн. евро, а правителството „Гюров“ – за още около 460 млн. евро. Всички тези средства, по думите му, следва да намерят отражение в новата финансова рамка.
„Ако тези разходи не бяха направени, бюджетният дефицит от 5,7% щеше да бъде с повече от един процентен пункт по-нисък“, заяви Донев.
Той подчерта, че проектът за Бюджет 2026 не въвежда нови политики, а цели да осигури необходимото финансиране за вече приети ангажименти и действащи мерки.
