Снимка: БГНЕС
При едни евентуални избори днес в парламента биха влезли 7 политически сили, а две от формациите в сегашното Народно събрание биха изпаднали. Това показват данните от национално проучване, финансирано и реализирано съвместно от bTV и "Маркет ЛИНКС", проведено сред 1004 лица над 18 г. в страната в периода 18 - 22 август 2025 г. по методите на пряко-лично интервю и онлайн анкета. Какво ни показва то… Пред ФАКТИ говори Добромир Живков от "Маркет ЛИНКС".
- Г-н Живков, според последното ви проучване ГЕРБ-СДС продължава да държи лидерската позиция с подкрепа от 22,8%. Разликата с втория - ПП-ДБ (13,3%), е около 9%. Малко или много е това?
- Много е от гледна точка на това, че подобна електорална разлика изглежда непреодолима за втория (ПП-ДБ) и третия („ДПС-Ново начало“). Разбира се, ако приемем хипотезата, че политическият ни живот ще се развива без значителни сътресения през следващите 2-3 години. Малко от гледна точка на позициите, които имаше ГЕРБ на изборите през 2017-а, когато партията постигна почти 1/3 от гласовете.
- "ДПС - Ново начало" твърдо влиза в тройката с 12,6%, колкото приблизително имаше и автентичното ДПС през годините. Можем ли да говорим вече за обединен електорат на партията?
- Мисля, че до голяма степен отговорът е - да. Вижте, и сегашното Ново начало и ДПС на г-н Доган споделят един и същ модел на политическо представителство.
И за двете е характерно липсата на реална ценностна база, въпреки претенциите за такава.
И двете са лидерски тип формации отново с имитация на демократични принципи на вътрешно партийно устройство и управление. И двете са клиентелистки по същество и електоралната им подкрепа идва основно от райони с компактно етническо население, характеризиращи се с под средния и нисък социален статус.
Тези български граждани, както се доказа, отдавна са примирени с това да не очакват и да не могат да изискват много. Често те са поставени в дълбока зависимост от местните управляващи.
- Ахмед Доган заяви, че ще направи нова партия, и следва законовите стъпки. Но какъв електорат може да си върне, какво може да вземе от „ДПС- Ново начало“?
- Не виждам значим потенциал за нов проект около г-н Ахмед Доган. Дори в посланията на тази първоначална пресконференция, очевидно насочена повече към политически активните българи, медиите и политическите партии, позиционирането на партията беше заявено като защита на достойнството на хората, а това означава, че отново нямаме индикации за ясна ценностна ориентация. Дори публично коментираните преди време в пространството идеи за нова либерална формация в нишата на ДПС около г-н Доган, не бяха споменати. Какви перспективи се отварят пред потенциална партия АПС, какво тя реално ще предложи на избирателите и как ще се отличи от „ДПС-Ново начало“? Само по това, че г-н Ахмед Доган е жертва на г-н Делян Пеевски и репресивната държавна машина? Сюжетът със създаването на АПС напомня на тези около алтернативите на ДПС, създавани от изолирани от г-н Ахмед Доган политици през последните 15 години, но този път самият Доган е в тяхната роля.
- "Възраждане" се колебае между трето и четвърто място. Вие отчитате 9,7%. Изгуби ли се партията в последните месеци. Темата за еврото, която им бе любима, вече май премина, защото е ясно, че ще приемем еврото?
- Отговорът на този въпрос ще бъде даден на следващи парламентарни избори. Засега има индикации, за известно отдръпване на периферна подкрепа, но да не забравяме, че “Възраждане“ успешно мобилизират антисистемните настроения сред множество българи. Ако забелязвате, „Възраждане“ постоянно се опитва да наложи своя дневен ред на българското общество, като залага именно на този съпротивителен импулс на хората, които са крайно разочаровани от българските институции. Но колкото и да се противопоставят на управляващото статукво, когато ГЕРБ е в него и проследим гласуванията по важните теми в парламента, остават сериозни съмнения за политическа мимикрия на партията на Костадин Костадинов.
- Какъв нов лайтмотив може да очакваме от „Възраждане“?
- Далеч съм от мисълта, че атаката им срещу еврото е приключила. Вероятно есента ще има опити за нова радикализация и демонстрации, но надали със съществени последствия. Ролята им през 2026-а ще бъде да използват инфлационните процеси, очаквано повишаване на данъците и вероятни икономически сътресения за нова атака, която ще опитат да разширят отново до темата за референдум за оставането в ЕС. Темите от среден обсег, които използват обичайно, са свързани със системата на образованието. Това е тяхната резервна област за разгръщане на алармистки наративи и в която правят кампании, чрез които поддържат мобилизационна готовност у техните симпатизанти или отклоняват публичното внимание от собствените си политически неуспехи.
- БСП са пети на границата с 5%. Участието на социалистите в кабинета им носи повече ползи или вреди?
- За момента са видни повече вреди. Партията продължава да се маргинализира. На първо място тя прекрачи тежката граница на политическото поляризиране с ГЕРБ. Подобно на ПП-ДБ, така и БСП (отнася се и за ИТН), както и патриотичните и прогресивни формации от последните 10-15 години, ще платят тежка цена за партньорството с Бойко Борисов, а вече и с Делян Пеевски. На второ място, сякаш изгуби пътя напред - не се виждат опити за възстановяване на връзките с европейската левица, което смятам, че обрича БСП на ограничена роля в очите на левите избиратели. Поредната партия, при която идеологията отстъпва пред тактически и ситуационно обусловени решения без ясна визия за бъдещето.
- Според вас в парламента влизат МЕЧ на Радостин Василев (4,2%) и "Величие" на Ивелин Михайлов (4,1%). И те са на границата, но как гледате на тяхното присъствие в парламента. Те са част от опозицията, но какво може да направи опозицията?
- За всички партии около бариерата от 4% не може с твърдост да се каже дали ще бъдат - или не, част от следващо Народно събрание.
Меч и „Величие“ са по-малките вариации на "Възраждане".
Като цяло те попадат в един малко по-широк сегмент именно на споменатите антисистемно настроени избиратели и разликата между тях е в конкретното отношение към политическия лидер. Идеологически те са почти неразличими. В този смисъл и имайки предвид количественото съотношение на силите в 51 НС, то ролята им изглежда ограничена до това да атакуват мнозинството с всички възможни парламентарни инструменти, но без да имат шанс да предложат управленска алтернатива.
- Какво не прави "Има такъв народ" – като част от управлението, за да не са в парламента според проучването?
- Подобно на БСП, и „Има такъв народ“ поеха риск с влизането в управлението и в коалиция с модела на управление, заради разрушението на който те поискаха доверието на българските граждани преди 4 години. По същество, тяхното, и на БСП участие, легитимира ядрото на управленската коалиция, съставено от ГЕРБ и „ДПС-Ново начало“ или по-конкретно казано от г-н Борисов и г-н Пеевски.
- И така стигаме до високия процент - 16,8%, които не са решили за кого биха гласували. В този смисъл има ли място за нова партия на хоризонт?
- Макар с толкова формации в парламента, очевидно ниската избирателна активност ясно показва, че има неоползотворен потенциал. И той не е по линията на геополитическото противопоставяне Европа срещу Русия и нашите вътрешни измерения на този конфликт, а отново ще следва другото ни вътрешно разделение - статукво срещу тези, които публично се борят за рестарт на държавата, особено в частта с корупцията, неработещата правораздавателна система и превзетите институции.
- Всички говорят за нова потенциална партия на президента Румен Радев, а той мълчи. Какъв потенциал има негов евентуален проект?
- Подобни прогнози са високо рискови, защото колкото и да се говори, ясни очертания няма. Първото голямо предизвикателство пред такъв проект би било ясното позициониране по споменатите преди малко две големи оси на разделение в обществото.
Президентът ясно се е заявил по геополитическата, докато периодически се опитва да се противопостави на преродения модел на управление на ГЕРБ, но вече с водещата роля на ДПС.
Точно тук ми се струва, че е големият риск за така наречения бъдещ политически проект президента. Антикорупция, борбата срещу завладяната държава и поддържане на тезите на диктаторския режим в Кремъл са ценностно несъвместими. Русия е достигнала финалния стадий на движението по тази орбита и вече е много по-близо до диктатура. Това открито поставя въпроси за демократичните принципи, които отстоява президентът. И така поставя на масата риска негова лидерска партия да мобилизира за около година, две или дори три, значим брой от гражданите, но след това да бъде обречена на политическо и електорално забвение. Сценарий, който се разигра неведнъж пред очите ни през последните години.
