Заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев представя основните параметри в проекта на Бюджет 2026 година.
„Не става дума за игра на дефицит. Той е съвсем реален, при това прекомерен", заяви той.
По думите му, за да се справим е нужно да се наложат мерки за икономия и да бъдем устойчиви, за да дойдат по-добри времена.
„Искам ясно да възразя срещу спекулациите и апокалиптичните предсказания. Няма да намаляваме доходи и да отнемаме права", каза Донев.
„Искам да призова за внимателно отношение към езика. Той обяви, че е напълно невярно твърдението, че ще бъде замразена минималната работна заплата“, заяви министърът на финансите.
Той обяви, че все пак има възнаграждения, които ще бъдат разгледани като облекчаването на разходи за заплати.
Правителството планира допълнителни разходи за образование, здравеопазване и култура.
600 млн. евро ще бъдат разпределени към общините.
Кабинетът си поставя за цел през 2028 г. бюджетният дефицит да бъде сведен до 3% от брутния вътрешен продукт. Първата стъпка, по думите на Донев, е настоящият бюджет, чрез който правителството иска да намали прогнозния дефицит за 2026 г. от 7,4% на 5,7% от БВП.
„Как ще го постигнем? Като следваме балансиран подход за свиване на разходната част в бюджета и осигурим темпото на приходите“, посочи той.
Сред мерките за ограничаване на разходите е отпадането на механизми за автоматично нарастване на възнагражденията в публичния сектор на база ръста на средната работна заплата или чрез колективен трудов договор. По думите на Донев така ще бъдат спестени допълнително 564 млн. евро през 2026 г.
Правителството планира и ограничаване на възнагражденията на директорите и бордовете в държавните предприятия и дружествата с над 50% държавно участие. Те ще бъдат ограничени до размера на заплатата на президента на Република България.
Правителството планира и ограничаване на възнагражденията на директорите и бордовете в държавните предприятия и дружествата с над 50% държавно участие. Те ще бъдат ограничени до размера на заплатата на президента на Република България.
По отношение на приходната част Донев посочи няколко ключови мерки. От 1 август 2026 г. се планира повишаване на максималния осигурителен доход до 2300 евро, от което се очакват малко над 90 млн. евро допълнителни приходи.
Планира се и увеличение на минималните осигурителни прагове за определени икономически дейности и професии, които са с по-висок процент от ръста на минималната работна заплата. По предложение на министъра на труда и социалната политика мярката също трябва да влезе в сила от 1 август 2026 г., като очакваният положителен ефект за бюджета за 2026 г. е около 40 млн. евро.
Сред останалите мерки са 30-процентно увеличение на винетните такси и разширяване на тол системата от 1 август 2026 г., което според разчетите ще донесе 53 млн. евро.
По-късно самият проект ще бъде качен на сайта на министерството.
По план промени се предвиждат още от 1 август. Една от големите въпросителни е как ще се формира минималната работна заплата. Премиерът Румен Радев вчера потвърди, че механизмът ще е нов и категорично отхвърли твърденията за замразяване на минималните възнаграждения. Днес той гарантира, че няма да понижават "нито с евро доходите на работещите".
"С едно изключение - ще има реално снижаване на заплати и въвеждане на горен праг на ограничен брой хора - това са ръководствата на някои държавни предприятия и бордове. Ще има реално намаление на броя хора, които участват в тези контролни органи, а там, където законът позволява, ще се премахват и одитните комитети", допълни той.
Масови уволнения и чистки в администрацията без обоснован анализ няма да правим, посочи още министър-председателят.
Вчера Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не постигна съгласие по отношение на осигуровките на държавните служители. Правителството, синдикатите и бизнесът изразиха различни мнения по законопроекта за промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), внесен от Мартин Димитров и група народни представители от „Демократична България“
