Европейската комисия представи на държавите от ЕС икономическите си приоритети за 2026 г., в които определя основните икономически и социални цели за укрепване на конкурентоспособността на ЕС. Сред оценките фигурира и такава за бюджетните планове на правителството у нас за следващата година. В условията на сложна геополитическа среда ЕК призовава за координирани действия за повишаване на производителността, стимулиране на иновациите и увеличаване на стратегическите инвестиции. Препоръката е част от есенния пакет документи, оповестени днес в рамките на Европейския семестър, който анализира ключовите икономически и социални предизвикателства в ЕС и предлага политически насоки на държавите членки.
В оповестения днес пакет документи се стъпва на устойчивата, макар и умерена, икономическа перспектива – стабилен трудов пазар, растящо вътрешно потребление и отслабваща инфлация. Същевременно ЕС продължава да се сблъсква със структурни предизвикателства, сред които ниска производителност, демографски натиск, значителни нужди от инвестиции в отбрана и изисквания, свързани със зеления и цифровия преход. Поради това Еврокомисията подчертава необходимостта държавите членки да укрепят конкурентоспособността си, да поддържат здрави публични финанси и да насочват ресурсите си към стратегически инвестиции.
В рамките на есенния пакет документи ЕК оценява съответствието на всички държави членки с фискалните правила на ЕС. За част от тях бяха идентифицирани рискове, а девет държави остават в процедура при прекомерен дефицит. Предложена е и специфична препоръка за еврозоната, която акцентира върху необходимостта от стабилни финанси, премахване на пречките пред отбранителната индустрия, пълно изпълнение на Националните планове за възстановяване и устойчивост до август 2026 г., развитие на уменията, повишаване на участието в трудовия пазар и по-ефективно функциониране на единния пазар чрез регулаторни подобрения и насърчаване на инвестициите в иновации и стратегически сектори.В контекста на нарастващи геополитически рискове Европейската комисия поставя отбраната сред основните стратегически приоритети в есенния пакет на европейския семестър за 2026 г. Документът очертава как държавите членки трябва да адаптират бюджетните си политики, индустриалното развитие и човешките ресурси, за да укрепят отбранителните способности на ЕС.Един от ключовите акценти е, че държавите членки ще разполагат с по-голяма свобода при увеличаването на военните си бюджети. Комисията взема предвид възможността за повишаване на разходите за отбрана, особено за 16 страни, за които е активирана националната клауза за гъвкавост. Това означава, че допълнителните военни разходи няма автоматично да се считат за нарушение на фискалните правила.
Тази стъпка е мотивирана от продължаващата война в Украйна, напрежението в Близкия изток и необходимостта ЕС да засили стратегическата си автономия.
Еврокомисията препоръчва на държавите от еврозоната да премахнат регулаторните и административните пречки, които забавят производството на оръжие, доставките на боеприпаси и разработването на нови отбранителни технологии.
Целта е да се увеличи производственият капацитет на европейските предприятия в областта на отбраната, така че ЕС да може да реагира по-бързо на кризи и да намали зависимостта си от външни доставчици.
Какво се отнася за България
В рамките на оценките на Европейската комисия България е посочена в две ключови области. На първо място България е сред държавите, оценени като изложени на риск от несъответствие с фискалната рамка на ЕС. Това означава, че според ЕК съществува опасение, че националната бюджетна политика за 2026 г. може да не отговаря напълно на действащите европейски фискални изисквания.
Според европейските разпоредби националните фискални рамки са правилата, процедурите и институциите, чрез които държавите членки планират, изпълняват и наблюдават своите бюджети, включително фискални правила, средносрочни бюджетни рамки и независими фискални институции. От 2024 г. всяка страна трябва да подготвя многогодишен фискален план с определена траектория на разходите (net expenditure path), който да гарантира устойчив държавен дълг и дефицит под 3 на сто от БВП. Съветът на ЕС одобрява тези планове, а държавите ежегодно докладват напредъка си и спазването на правилата, включително при евентуални „клаузи за дерогация“ (escape clauses) като отбранителни инвестиции.
В тази връзка в началото на юли ЕС позволи на държавите членки временно да увеличат разходите си за отбрана до 1,5% от БВП през следващите четири години, без да се налагат незабавни съкращения или увеличаване на данъците. Това е реакция на агресията на Русия срещу Украйна и предоставя гъвкавост на националните бюджети чрез активиране на „клаузи за дерогация“.
Към момента 16 държави от ЕС са активирали тази клауза Белгия, България, Хърватия, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Германия, Гърция, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Словакия и Словения.
Допълнително в социалната част на анализа, България е включена сред деветте държави, за които ще бъде проведен по-задълбочен преглед през пролетта на 2026 г. Този анализ е свързан с рискове за социалната конвергенция спрямо останалите държави членки, включително предизвикателства като ниска производителност, недостиг на работна сила и умения, както и по-високи нива на бедност или други социални затруднения.
Европейският семестър е ежегоден процес на координиране на икономическите и социалните политики в ЕС, по време на който държавите от ЕС привеждат своите бюджетни и икономически политики в съответствие с целите и правилата, договорени на европейско равнище. Графикът на семестъра следва повтарящ се цикъл, който започва през есента с представянето на икономическите и социалните приоритети от страна на Европейската комисия и приключва през октомври следващата година, когато държавите от ЕС представят своите проекти на бюджетни планове.
