С ново решение от 27 май 2025 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург за пореден път осъжда България за нарушаване на правата на дете. Делото „Н.П. и В.П. срещу България“ (жалба № 57184/22) е 11-ото подобно решение в последните години, което уличава страната ни в погазване на основни човешки права — в случая, правото на личен и семеен живот по член 8 от Европейската конвенция.
Според съда, българските институции — включително Варненският, Пловдивският районен съд и Софийският градски съд — са проявили „поразителна“ неефективност. В основата на проблема стои отказът (или некадърността) да се гарантира правото на личен контакт между дете и неотглеждащ родител след раздяла. Законовите срокове са били пренебрегвани, действията — забавяни с години, а резултатите — пагубни за връзката между родител и дете.
„Трудно е да се намери задоволително обяснение за действията на Софийския градски съд“, гласи решението на ЕСПЧ.
„Съдилищата не са действали с изключителна грижа за защита на интереса на детето“, допълват съдиите, като подчертават, че националните власти не са предприели бързи, адекватни и пропорционални мерки.
Според неправителствената организация „Гласът на бащите“, това решение не е изолирано — то е част от опасна закономерност. Те наричат случващото се системен институционален провал, поддържан от:
Абдикираща съдебна система, която не налага спазването на съдебни решения;
Беззъба социална служба, чиито служители са масово претоварени и често некомпетентни;
Законодателен вакуум, който оставя децата и родителите без реална защита;
Злоупотреби с процедурите за домашно насилие, които се използват за изкривяване на семейните производства;
Нереформирано семейно право, което изостава с десетилетия от европейските практики като споделеното родителство.
Решението от Страсбург идва само три месеца след ключово тълкуване от Върховния касационен съд (Решение №101/24.02.2025 г.), в което се подчертава, че продължителното неизпълнение на режим на лични контакти между дете и родител е сигнал за институционална неадекватност.
