Бившият служебен министър-председател Андрей Гюров коментира внесения от правителството на Румен Радев проектобюджет за 2026 г.
В свой пост в профила си във Фейсбук той коментира параметрите на план-сметката на държавата така:
„Този бюджет е симптом на управление, което предпочита политическия комфорт пред държавническата отговорност. Вместо да очертае път към по-конкурентна икономика и по-здрави публични финанси, то избира добре познатата схема - повече разходи днес и повече проблеми утре.
Заложените параметри са проинфлационни. В подобни ситуации най-високата цена винаги плащат хората с ниски доходи.
Още по-притеснително е отсъствието на каквато и да е амбиция за модернизиране на държавата. Липсват решения за по-ефективна администрация, за ограничаване на неефективните разходи и за подобряване на бизнес средата. Вместо да се използва политическият кредит в началото на управлението за трудни, но необходими промени, се избира отлагането.
Посланието е ясно - важните решения ще чакат, а краткосрочната популярност ще бъде поставена над дългосрочния интерес на страната.
Подобен подход неминуемо се отразява и върху начина, по който България се възприема отвън. Инвеститорите не се впечатляват от гръмки политически изказвания, а от предвидимост, финансова дисциплина и последователност. Когато държавата демонстрира склонност към нарастващи дефицити без ясен план за овладяването им, това неизбежно поражда съмнения за бъдещата ѝ стабилност.
Гражданите очакваха нещо съвсем различно. Те чуха обещания за разумно управление на публичните средства, за внимателно отношение към данъкоплатците и за създаване на условия за устойчив растеж. Вместо това получават бюджет, основан на логиката „ще му мислим по-късно“. А непрекъснатото сочене към предишните управляващи не може да служи като оправдание за собствените решения. Всеки, който е поискал властта, е поел и отговорността за последствията от нея.
Проблемът не е в отделни текстове или числа, които могат да бъдат редактирани. Проблемът е в цялостната философия. Тя е погрешна още в основата си и затова парламентът не бива да се задоволява с козметични корекции.
България има нужда от управление, което да гледа отвъд следващите избори. От управление, което е готово да взема трудни решения, когато те са необходими.
Когато властта превърне бюджета в оръжие срещу бъдещето, площадите рано или късно си спомнят зимата, в която народът отказа да плати цената на чуждата безотговорност.“
