На втория ден от Великден хиляди вярващи от цялата страна се отправят към Бачковския манастир, за да участват в традиционното литийно шествие с чудотворната икона на Света Богородица.
По традиция всяка година нейно копие се изнася от манастира и на ръце ще бъде пренесена от богомолците до мястото, където е била намерена. Венецът, с който е окичена иконата, е изплетен от 90-годишната леля Люба, която идва от София. Тя споделя, че Бог ѝ дава енергия да участва. И уверява, че от личен опит иконата наистина изпълнява желания.
Всяка година поклонници от цялата страна се включват в шествието, а най-издръжливите и убедени във вярата, се сменят като носачи на святото изображение. Литията продължава по 5-километров път през планината, от манастира до местността "Клувията", където светинята била скрита и спасена от унищожение. Казват, че на втория ден от Възкресение чудото на иконата е най-голямо.
Шествието се провежда на втория ден на Великден, защото преди 400 години иконата е била намерена в скалите на родопската местност. От няколко години в литията се носи копие на чудотворния лик, а оригиналът се пази на отделен иконостас в Бачковския манастир.
След тържественото отбелязването на Възкресение Христово и богатите празнични трапези, понеделникът след Великден често се възприема като ден за почивка и възстановяване. Но този ден, известен още като Светли понеделник, има своята особена роля както в християнския календар, така и в народните обичаи както у нас, така и по света.
Макар че не е така натоварен със символика, както дните от Страстната седмица, първият ден от Светлата седмица - понеделник, също носи духа на обновление, празничност и духовна светлина.
Светли понеделник е първият ден след Пасха, част от Светлата седмица, наричана така заради това, че е осветена от благата вест за Възкресението на Спасителя. Тази седмица в православния календар е време на ликуване – всички пости са отменени, църквите са пълни със светлина и песни, а вместо покаяние и сълзи, вярващите изразяват радостта си от победата над смъртта.
В българската традиция първият ден след Великден има по-малко църковна, но повече народна значимост. Денят често е свързан с гостуване на кумове и кръстници, както и с ритуали, които продължават духа на великденските празници.
Кумски понеделник – в някои региони на България този ден е посветен на уважението към кумовете. Младоженците отиват на гости, носят козунак, червени яйца и вино, като така засвидетелстват почит към „духовните родители“.
Продължение на великденските празненства – в много села се организират хора на мегдана, където млади и стари се събират да пеят и танцуват. За момите и ергените този ден често е продължение на пролетните закачки, съпътстващи търсенето на съпруга.
Пореден ден на веселие – макар Великден да е бил в неделя, за мнозина Светли понеделник е продължение на празника. На трапезата отново се появяват козунаци, агнешко, боядисани яйца, а поздравът „Христос Воскресе!“ продължава да звучи с радост и тържественост.
В православната традиция, Светлата седмица символизира новия живот и надеждата, донесени от Възкресението.
