С началото на 52-ото Народно събрание политическата сцена в България навлиза в нов етап, но според лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов същинска промяна в управленския модел не се очертава.
Електорални нагласи и подкрепа за Радев
Според него част от избирателите на "Възраждане" са дали гласа си за президента Румен Радев и политическата сила около него, водени от очакването, че това ще бъде най-ефективният начин за отстраняване на модела, свързван с управлението на ГЕРБ и ДПС.
"Голяма част от избирателите на "Възраждане" са гласували за Радев с идеята, че той има по-голяма възможност да премахне модела на ГЕРБ и ДПС от управлението на държавата. Това е анализът, който направихме. Нашите избиратели ни казаха, че е логично "Възраждане" да влиза в парламента, но да не може да управлява. Затова някои от тях са предпочели временно да дадат доверието си на Радев", коментира Костадинов пред "Денят ON AIR".
Законодателни инициативи и съмнения
От парламентарната трибуна "Възраждане" вече е внесла редица предложения - включително процедурни правила за избор на нов състав на Инспектората към Висшия съдебен съвет и самия ВСС, промени в Закона за НСО, както и решения, свързани с прекратяване на дългосрочните ангажименти на България към Украйна.
Според Костадинов тези инициативи ще покажат дали новото мнозинство действително е готово да следва различен курс. Той изрази сериозни съмнения и относно кадровите промени в съдебната власт, като според него без широк политически консенсус има риск да бъдат заменени хора, лоялни към едни центрове на влияние, с други, също толкова зависими.
"Моделът вече е, както се казва, в нови дрехи. Това ще го видим скоро, защото анализът на изборните резултати показва сериозно прехвърляне на корпоративен вот - от ГЕРБ и ДПС към нова формация. Олигархията просто се преоблече във въздуха, заяви той за Bulgaria ON AIR.
Икономика и Еврозона
В икономически план Костадинов поставя под въпрос финансовата стабилност на държавата и легитимността на процеса по присъединяване към Еврозоната.
По негови думи България е влязла в този процес с нереалистични и манипулирани финансови показатели, а реалният бюджетен дефицит е значително по-висок от официално обявения.
Той твърди, че дефицитът е прикриван чрез натрупване на нов държавен дълг, което поставя страната пред избор между нови заеми или болезнени бюджетни съкращения.
Предложението му е връщане към българския лев и преоценка на ангажиментите към Еврозоната.
Външна политика и санкции
От гледна точка на външната политика той отново защитава позицията за отпадане на санкциите срещу Русия, аргументирайки се, че те вредят на българската икономика.
Според него съществуват административни механизми за подобно решение и то не изисква непременно парламентарно одобрение.
