14 февруари – денят, в който светът облича любовта в червено и розово – носи далеч по-дълбока и противоречива история от букетите, шоколадите и романтичните вечери, с които сме свикнали да го свързваме днес.
Това, което някога беше празник, съсредоточен върху романтичните партньори, се превърна в глобален израз на любов, като двойките и съпрузите си разменят замислени подаръци и прекарват качествено време заедно, а приятели и семейство също се присъединяват, за да споделят топлина и обич.
От ръкописни бележки и свежи цветя до шоколадови бонбони и вечери на свещи, денят се отбелязва по целия свят като празник на емоционалната интимност и смислената връзка. И все пак, под нежните розови нюанси и романтичните жестове се крие далеч по-пластова, сложна и дори противоречива история - такава, която се простира векове назад и съчетава мит, религия и древен ритуал.
Всяка година Денят на влюбените се празнува почти инстинктивно, вплетен в календарите ни като познат ритуал - но замисляли ли сте се някога как всъщност се е появил този ден на любовта? Има много легенди, които водят началото си от този ден, но най-известната от тях сочи към древноримския пасторален фестивал Луперкалии, който се е празнувал, за да отбележи настъпването на пролетта. Фестивалът се е празнувал ежегодно между 13 и 15 февруари, с акцент върху прочистването на града, благословията на жените с плодородие и почитането на вълчица, която е кърмила Ромул и Рем.
По време на този фестивал мъжете и жените били сдвоявани чрез лотарийна система - ритуал, който символизирал обновление и другарство, а не романтика, каквато я разбираме днес. В опит да християнизира езическите традиции, се смята, че папа Геласий I е премахнал Луперкалиите в края на пети век и ги е заменил с празника на Свети Валентин, официално отбелязвайки 14 февруари в християнския календар.
Друга трайна легенда е съсредоточена върху Свети Валентин, свещеник, който според сведенията е бил екзекутиран на 14 февруари заради неподчинение на заповедите на Клавдий II. Според фолклора, Клавдий е забранил браковете на млади мъже, вярвайки, че неженените войници са по-добри воини. Валентин тайно е извършвал сватби, опитвайки се да пощади мъжете от военна служба - действия, които в крайна сметка довеждат до мъченическата му смърт - превръщайки го в траен символ на любов, жертвоготовност и неподчинение.
Защо Свети Валентин се празнува на 14 февруари?
Интересното е, че Денят на влюбените не е бил непосредствено свързван с романтиката. Ранните религиозни текстове от осми век просто записват 14 февруари като празник. Едва през 14-ти и 15-ти век, по време на възхода на дворцовата любов в средновековна Европа, датата започва да се свързва с романтиката. Писатели и поети започват да свързват средата на февруари с брачния сезон на птиците - така наречените „влюбени птици“ - засилвайки идеята за любовта, разцъфтяваща с настъпването на пролетта.
Днес Свети Валентин е смесица от древни ритуали, религиозна история и литературно въображение - ден, който се е превърнал от езически празненства и мъченичество в глобален празник на любовта във всичките ѝ форми.
Как да отпразнувате Денят на влюбените
В днешно време Денят на влюбените предлага безброй начини за празнуване – от класическа вечеря на свещи у дома или в любим ресторант, през разходка на място със специален спомен, до спонтанно пътуване извън града. Някои двойки избират да си разменят ръкописни писма, в които си припомнят защо са се влюбили, други залагат на общо преживяване – курс по готвене, дегустация на вино, кино маратон или дори доброволческа инициатива, споделена кауза. В крайна сметка най-ценният жест не е непременно най-скъпият, а онзи, който създава усещане за близост, внимание и истинска свързаност.
