Снимка: БГНЕС
Заявка за регистрация на търговска марка BANGARANGA е била подадена в Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост на 17 май. Това потвърди пред Darik Business Review адвокат Диана Попова, след като темата предизвика сериозен интерес в социалните мрежи.
По думите ѝ към момента все още не е ясно кой стои зад заявката, тъй като при първоначалното подаване в системата на EUIPO не се вижда името на заявителя.
То става публично едва след плащане на таксите и официална публикация на марката. Според адвоката по патентно право едно е сигурно - заявителят не е самата DARA, която спечели Евровизия с песента BANGARANGA, а вероятно хазартна компания.
„В момента виждаме единствено, че има подадена заявка. Не виждаме кой е заявителят“, обясни Попова.
Според нея обаче има индикации, че става дума за български заявител. Причината е, че първият език на производството е посочен като български, което обичайно се прави от компании или лица от България. Заявката е подадена чрез адвокат с име Ралица Зайкова-Крушкова.
По думите на адвокат Попова марката е заявена за хазартни услуги и продукти, свързани с хазарт.
„Имаме игрални автомати, чипове за хазартни игри, както и услуги, свързани с хазартни игри. Най-вероятно някой е решил да направи онлайн игра или бранд с това име“.
Заявката е фигуративна, което означава, че включва не само самото име, но и визуален елемент или лого.
Според експерта, ако се докаже, че марката е подадена с цел извличане на полза от популярността на дадено име или явление, тя може да бъде атакувана като недобросъвестно заявена.
Адвокат Попова даде пример с известния казус около името на футболиста Неймар. Преди години испански търговец подава заявка за марка Neymar за различни стоки и услуги, но впоследствие регистрацията е оспорена именно заради опит да се използва популярността на спортиста.
„Когато една марка излиза извън обичайната си функция – да отличава стоки и услуги на един търговец от друг – и се използва, за да се извлече полза от известността на някого, това може да се приеме за недобросъвестност."
По думите на адвокат Попова, ако певицата или нейният екип сметнат, че има злоупотреба, могат да подадат опозиция пред EUIPO.
„Основанието би било именно недобросъвестно заявяване на марката – че някой се опитва да се възползва от популярността на името“.
Процедурата може да бъде стартирана в срок от три месеца след официалната публикация на заявката. Засега обаче такава публикация все още няма.
„EUIPO първо проверява дали са платени таксите и дали документите са коректно попълнени. Едва след това заявката се публикува официално“.
Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !
Д-р Ралица Заякова-Крушкова, представител на заявителя на марката в Европейската служба по интелектуална собственост, също излезе с коментар по случая:
Уважаеми колеги и приятели,
Най-искрено уважение към Дара и целия огромен изпълнителски, авторски и продуцентски екип зад успеха в Евровизия. Великолепен успех на песента BANGARANGA. Поклон пред националната обществена емоция, когато нещо българско получи международно признание, а към Дара като изключителен изпълнител — талантлива, трудолюбива, отдадена, последователна – тя е истински пример за младото поколение със своя професионализъм, енергия, творческа смелост и отдаденост на работата.
Посочвам, че заявката е подадена в Европейската служба по интелектуална собственост именно от българска компания с международно присъствие, а не от чуждестранно лице, което се опитва да капитализира български културен успех. България вече има достатъчно примери, при които обозначения и репутация, свързани с български произход са използвани или регистрирани от чуждестранни, небългарски, субекти.
„В този смисъл е изключително положително, че именно българска компания е съобразила значението на обозначението и е предприела реални действия за неговата защита като марка, а не чуждестранно дружество.
Важно е да се отчита, че от правна гледна точка популярността на една дума не я превръща автоматично в нечия изключителна собственост. Авторското право защитава песента, текста, а сродното на авторското право защитава изпълнителя, продуцентите и записа, но авторското и сродното право не дават автоматичен монопол върху отделна дума като търговска марка, още повече за един или всички икономически сектори.
В случая се заявява обозначение за продукти и услуги в различен от музикалната индустрия сектор — gaming и gambling индустрията, в която българската държава има световно значение.
Следва да се отчете и че българските компании от тази индустрия често са сред значимите партньори, и спонсори на спортни, културни, и обществени събития. Затова не следва автоматично да се приема, че интересът към едно силно и разпознаваемо обозначение е насочен срещу артистите или културния сектор. Точно обратното.
Не е изключено обозначението BANGARANGA да предизвика интерес и в други търговски сектори, както често се случва с популярни културни явления. Именно затова е важно темата да се разглежда през правната рамка на търговските марки, а не през емоционални реакции към всяка бъдеща търговска употреба.
Недобросъвестност не се предполага. Тя трябва да бъде доказана с конкретни факти, а самата популярност на дадено обозначение не е достатъчна за такъв извод.
Смятаме, че уважението към артистичния успех не противоречи на правото на български компании да използват установените европейски механизми за защита на търговски марки в полза на български компании и България. Нещо на което би трябвало да се разваме и да уважаваме.
