Снимка: БГНЕС
„Формално погледнато сме свободни. А дали сме одухотворени – това вече зависи от всеки един от нас.“ С тези думи историкът проф. Пламен Митев, преподавател в Софийския университет, коментира в предаването „Тази сутрин“ на bTV как днес българите разбират свободата и какво означава 3 март 148 години след подписването на Санстефанския мирен договор.
По думите му, ако направим сравнение между усещането на българите през 1878 г. и днешните спорове около датата, ще видим съществена разлика.
„Нашите предци наистина са вярвали, че този ден им носи нещо ново, нещо различно. Този ден им открива един нов свят, едно ново бъдеще“, подчерта той. Според проф. Митев за тогавашните българи 3 март е бил „нещо радостно, нещо велико, защото това е ново начало“.
Историкът отбеляза, че съвременните спорове дали именно 3 март трябва да бъде национален празник често губят смисъл, ако се погледне към събитието „през погледа на нашите предци“.
Той напомни, че още преди 148 години е било ясно, че договорът от Сан Стефано е предварителен. „В самото му заглавие стои акцентът, че това е прелиминарен договор – предварителна договорка между воюващите страни“, обясни той и добави, че окончателният мир е трябвало да бъде изработен от международна конференция с участието на Великите сили.
Като един от най-подценяваните аспекти на Освобождението проф. Митев посочи цената, платена от българите.
„Много често оставаме с усещането, че свободата ни е дарена. А всъщност не е точно така“, подчерта той.
Освен Българското опълчение от около 12 000 души, в тила на османската армия действат близо 20 000 доброволци.
„Жертвите сред мирното население са огромни – изчисляват се около 40–50 хиляди души“, каза проф. Митев. По думите му няма друго българско въстание с толкова много жертви, колкото по време на Руско-турската война.
„Най-големият риск е първо да забравим своята история. Другият риск е да следваме чужди интереси, а не нашите“, заяви той в заключение.
