Програмният директор и главен икономист в Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов предупреди в ефира на предаването "Метроном" по радио ФОКУС, че високите цени, бюджетният дефицит и липсата на бюджет са "симптоми, а не самото заболяване“.
Според него, основният проблем пред България е "институционалният дефицит“ и невъзможността на държавата да противодейства на концентрацията на икономическа мощ и "завладяването на държавата“.
"Основният проблем всъщност е не просто бюджетен дефицит или инфлация, а институционалният дефицит в страната“, заяви Стефанов. По думите му България има нужда от "възстановяване и продължаване на изграждането на устойчиви институции“, които да ограничават олигархичните зависимости.
Той подчерта, че България вече е член на еврозоната и разполага с "един от най-ниските дългове като дял от БВП“, което създава стабилност и възможност за дългосрочно планиране. Според него обаче отпадането на външните механизми за наблюдение на корупцията означава, че "цялата отговорност пада върху правителството“.
Стефанов оцени положително намеренията на кабинета да насочи усилия към институции като Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за защита на потребителите, вместо към "популистки мерки“ и директен контрол върху цените.
"Имаше едно отстъпление от тези твърди идеи за контрол на цените. По-скоро това, което премиерът заяви, е, че ще се търси подобряване правата на потребителите, без да се стига до счупване на пазарните механизми“, каза той.
По думите му инфлацията се дължи на няколко основни фактора - международния натиск върху цените на горивата, структурното увеличение на разходите и ръста на заплатите без съответстващо увеличение на производителността.
"Влизането в еврозоната доведе до конвергенция или приближаване на цените, включително на услугите“, обясни Стефанов и добави, че България е сред държавите с най-бърз ръст на доходите в ЕС през последните години.
Икономистът предупреди, че ограничаването на инфлацията е невъзможно без "ясна и предвидима рамка на бюджета“ и реалистични приходи. Той разкритикува както практиката преди 2020 г. за занижаване на приходите, така и последвалото им завишаване при коалиционните управления.
"Първото нещо, което трябва да видим, е дали ще бъдат заложени реалистични приходи и съответно умерено ограничаване на дефицита“, посочи той.
Според Стефанов реформа в администрацията не означава механично съкращаване на служители, а изграждане на качествени институции с подготвени кадри и ясен политически мандат.
Той постави акцент и върху необходимостта от по-добро управление на социалните разходи и ограничаване на злоупотребите със социални плащания, ТЕЛК решения и ранно пенсиониране.
Сред основните рискове пред страната Стефанов посочи натрупването на дълг. По думите му "най-прекият път към загуба на суверенитет“ е именно бързото увеличаване на задлъжнялостта, както показват примерите на Гърция, Румъния и други държави.
Като възможности за растеж той открои по-бързото усвояване на европейските средства, инвестициите в офшорна вятърна енергия и включването на България в глобалните процеси около развитието на изкуствения интелект, с което изоставаме.
В заключение той подчерта, че ключовият тест за правителството ще бъде дали бюджетът и реформите ще доведат до "подобряване качеството на институциите“ и ограничаване на "завладяването на държавата“.
