Само 1 от 4 изпити чаши с безалкохолно у нас е с добавена захар, чието количество устойчиво намалява. Това показват данните от годишното независимо експертно проучване за калоричността на реализираните на българския пазар безалкохолни напитки. 75% от обемите на реализираните у нас напитки от цялото портфолио на индустрията, в т.ч. сокове и нектари, не съдържат добавена захар.
„За поредна година нашата индустрия бележи значителен успех и допринася за по-балансирано хранене. Повече от две десетилетия секторът изпълнява целенасочени стратегии за намаляване на добавената захар в напитките. Усилията ни в подкрепа регулирането на калорийния прием на българина са трайни, затова освен на реформулирането на напитките, индустрията залага още на предлагането и промотирането на нови алтернативи, на по-малко или несъдържащи захар напитки, на по-малки по обем опаковки, промотира умерени модели на консумация на подсладени със захар напитки и предоставя разнообразен и информиран избор.“, коментира Жана Величкова, изпълнителен директор на АПБНБ.
Разработена и развивана от безалкохолната индустрия, категорията на бутилираните води е трайно с лидерска позиция на пазара. Нейното развитие е и с най-висока устойчива динамика, като и през 2024 г. реализираните обеми натурални минерални, изворни и трапезни води бележат 4,6 %. ръст от спрямо предходната година.
На база данните от НСИ за средното годишно потребление на член от домакинство през 2024 година, средният принос на добавена захар от консумацията на газирани напитки е 3,5 грама дневно. Това количество представлява едва около 7% от препоръчителния дневен прием на захари за възрастни, определен от СЗО. В резултат на вложените от индустрията усилия, при нивата на консумация за 2024 г. са спестени 11 500 милиона килокалории.
Средното съдържание на захар при консумираните в страната през 2024 г. газирани напитки е 3,4 g/100 ml, което е в намаление с 3,95% спрямо предходната година. Същевременно продължава да се увеличава делът на формулите на газирани напитки, които не съдържат захар или калорийното им съдържание е формирано само от вложените в тях плодове. 63% от консумираните газирани напитки в България през 2024 г. са без добавена захар.
Постижения в реформулирането на напитките
Индустрията за безалкохолни напитки и бутилирани води е първият сектор от българската хранително-вкусовата промишленост, ангажирал се доброволно и дори преизпълнил конкретната цел в призива на ЕС за доброволно намаляване на добавените захари с 10% до 2020. В нейното изпълнение секторът отчете намаляване с 15,21 % на внесената в хранителния режим захар от газираните напитки. Независимо експертно проучване за калоричността на реализираните на българския пазар безалкохолни напитки за периода 2015 – 2020 г. показа нарастване на дела на газираните напитки без захар (с 2,65 %), както и 6,7 % средно намаление на захарта на 100 ml в напитките от категорията, в чийто състав има добавена захар.
В подкрепа на променящото се потребителско търсене и с грижа за общественото здраве, секторът продължава и след 2020 година да надгражда постиженията си, прилагайки ежегодно независим експертен мониторингов механизъм на постиганите резултати.
Индикатор за увеличена скорост в реализирането на отговорните доброволни действия на индустрията са както допълнителното увеличение с над 2,5% на газираните напитки без захари, така и засиленото предлагане и реализация на иновативни негазирани алтернативи. Двуцифрен ръст през 2024 г. отчитаме при студените чайове и формулите за спортисти. Расте също консумацията на тихите напитки с плодово съдържание.
Усилията в реформулиране включват и напитките от другите категории, в които обичайно се добавят захари. Отчитаните достижения за средно съдържание на добавена захар при консумираните в страната през 2024 г. тихи напитки е 4,7 g/100 ml; съответно 4,5 g/100 ml - при студения чай. Сумарно за последните 4 години допълнително отчитаното намаление на захар е с 14,55% при тихите напитки.
Всички тези резултати показват, че за последните 5 години индустрията още по-бързо и ангажирано работи за реформулирането на напитките, които се предлагат на българския пазар.
За Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България (АПБНБ)
АПБНБ представлява голяма част от иновативната и динамична безалкохолна индустрия - производители и дистрибутори на напитки, доставчици на опаковки, суровини, материали, машини и съоръжения.
Според данните от анализа на Института за пазарна икономика, изготвен по поръчка на АПБНБ, в сектора функционират 162 предприятия с общо 4225 служители, които са генерирали 300 млн. лв. добавена стойност за българската икономика и са допринесли за 0,2% от БВП на страната за 2023 г. Приносът му за публичните приходи само за 2023 г. е: 13 млн. лв. корпоративен данък, 37 млн. лв. осигуровки, 10 млн. лв. данък върху доходите на работещите и над 290 млн. лв. ДДС от потребление.
Основна цел на Асоциацията е осигуряване представителство на интересите на индустрията в консултациите, провеждани с националните и други органи и институции (вкл. европейски и международни). Учредена през 1996 г. АПБНБ е дългогодишен член на европейските браншови структури на бутилировачите на вода (NMWE), на производителите на безалкохолни напитки (UNESDA) и на производителите на сокове и нектари (AIJN).
В своята 30-годишна история АПБНБ работи активно за прогресиращото развитие и иновации на продуктовите категории и за повишаване на познанието и разбирането сред обществото за умерената консумация. От 2009 г. АПБНБ и нейните членове спазват строги доброволни саморегулации в т.ч. да не рекламират и предлагат безалкохолни напитки на деца под 12 години по телевизията и радиото, в печатни и онлайн издания, включително в социалните медии и на уебсайтовете на компаниите. През 2021 г. засилихме ангажимента си, обхващайки всички медии, като разширихме до деца под 13 години и намалихме прага на аудиторията до 30%, така че по-малко деца да бъдат пряко изложени на реклама на безалкохолни напитки. По този начин индустрията прилага изключително строга саморегулация още преди и след като в българското законодателство бяха приети конкретни наредби и мерки.
Асоциацията работи активно с българските институции и партньори за постигане на целите за отпадъците от опаковки, за промотиране на образованието за опазване на околната среда и опазване на водните ресурси.
