Държавата е в ступор. Никога не съм виждал хората толкова страхливи и уплашени. Повсеместно хората не смеят да поемат каквато и да е отговорност. Вертикалната структура масово води до един и същ отговор - да каже началството! Чувам го всеки ден.

От администрацията до келнерите и шофьорите на такси. "Не мога да поема отговорност". За последен път го чух днес, на плажа. Щом и спасителите ги е страх и се оправдават с "Да каже началството", значи работата с робския манталитет и страха е отишла много, много далеч. Хората ги е страх - да не загубят работата си, да не бъдат уволнени.

Хората не работят - те изпълняват. Чакат да им "кажат". Видно е, че тенденцията през последните години е била - да уволняваме смелите, тези, които поемат отговорност, работещите и да назначаваме послушни некадърници и връзкари. Които чакат "Да каже началството". Което пък чака да му се обадят отгоре.

Страх и повсеместно сервилничество.

Facebook, Коментир на Теодор Ушев