Имах лошата съдба да чуя няколко реплики тази утрин от това момиче с висок пост и маниер на Ришельо. Оставям настрани твърденията, че не раздават постове. Жегнах се, когато в национален ефир мина някак, че неадекватната със статут на министър се борела с ИНЕРЦИЯТА в Министерство на външните работи.

Момиченце, работил съм и работя с всички нива на това министерство преди празничния 8 октомври 1989 година. С министри, главни секретари, ръководители на дирекции, служители. Единствената ИНЕРЦИЯ е твърде честото спускане на ужасяващо некадърни министри.

Нито веднъж във всичките тези години Министерството на външните работи не ме оставяло без подкрепа или отговори. Все още там устойчиво работят отлични професионалисти. Дори след последователния разстрел година подир година на безупречната стара школа.

Българската дипломация не заслужава кални пръски и квалификации от хлапета с остра кариерна недостатъчност.

Коментар на Петьо Костадинов
футболен мениджър