Със своя отказ да се присъедини към СССР на Сталин и опита в самоуправляващия се социализъм, Югославия се оказва страната, която отразява най-ясно някои от най-важните политически процеси и идеи след края на Втората световна война. След падането на Берлинската стена международните политически процеси също оказват решаваща роля в съдбата на Югославия през 90-те години и съдбата на целия регион през първите десетилетия на новия век.

Един от най-яростните критици на американската външна политика – Ноам Чомски – се опитва да обобщи сложната взаимовръзка между международните политики и вътрешните сили в югославското общество, довели до разпадането на Югославия и до трагичната ѝ съдба.

Изданието „Югославия. Мир, война, разпадане”, съставено от журналиста Давор Джалто, за първи път  обобщава написаното от Чомски за югославския регион за период от повече от четиридесет години.

Разделена на три части, книгата разглежда периода на Югославия под ръководството на Йосип Броз Тито, кризата от края на 80-те и началото на 90-те години и разпадането на Югославия, както и Косовския въпрос, събитията, довели до бомбардировките на НАТО през 1999 г., самите бомбардировки и последиците от тях.

Чомски яростно осъжда нападението над Югославия по време на войната в Косово. Без да защитава авторитарния режим на Милошевич, той все пак заявява, че е имало начин войната да се избегне и че с нея на практика не е постигнато нищо друго, освен да се затвърдят антиевропейските и антидемократични сили в бивша Югославия. 

Чомски критикува остро доктрината за „хуманитарна“ интервенция и налагане на демокрация със сила, разобличавайки двуличието на нейните защитници с много примери за това как западни демокрации са подкрепяли и продължават да подкрепят диктатори, извършващи дори по-големи зверства от Милошевич, но застанали на „правилната“ геополитическа страна. 

„Югославия. Мир, война, разпадане” ще помогне на читателите да преосмислят историята на Югославия и причините за нейното разпадане, като се абстрахират от пропагандата и налаганите стереотипи и погледнат на външната политика от гледната точка не на противопоставянето на Изтока срещу Запада, а на човешките права и прогреса. Нещо повече, тази книга е насочена към всички, които биха искали да разберат сложните процеси, определили съдбата на Балканите през последните няколко десетилетия, както и за онези, които се стремят да ги променят.