Преди броени дни беше официалната премиера на новия сингъл на Антонина. Песента носи заглавието „Метро“. Музиката и аранжиментът са на Мартин Биолчев, а текстът е поверен отново на Мушмула Петрова, с която певицата работи от години.
„Да! Знам отношението на хората към това име. Но тя е единственият текстописец в момента, благодарение на когото мога да изляза извън клишето – на попфолка, а и на текстовете в музикалния бранш.“ – бърза да уточни изпълнителката.
Вън от стереотипа е не само текстът на „Метро“, но и музиката. Биолчев е от утвърдените имена в жанра, а аранжиментите, които прави за Антонина, дават друг поглед върху развитието на съвременната музика в страната ни.
„От целия процес по създаването на един проект най-любимата ми част е работата с Марти. От него започва всичко! Ако той не успее да улови концепцията, по която работя с останалата част от екипа, и не я превърне в музика, няма как Мушмула да напише текст. Смятам, че тази връзка между музиканти, изпълнител и текстописец е много важна. Това е основата една добра песен да се превърне в хит.“ – споделя с нас Антонина.
„Метро“ е елегантно намигане към една тенденция при съвременния мъж. Ако до скоро свързвахме „бюти“ индустрията предимно с жените, то днес не е така. Все по-често големи козметични компании създават продукти, предназначени за мъже. Именно върху това е фокусиран проектът на Антонина – къде е границата между традиционните представи за красиво и дали съвременният мъж не е жертва в името на красотата.
„Наистина бих искала моите вежди да са „вити гайтани“, но в създалата се ситуация става така, че този израз е по-подходящ за мъжете, отколкото за жените – както е било в традиционните ни схващания. Опасявам се, че скоро и изрази като „снага, тънка кат‘ топола“ ще са характерни за мъжете, вместо за жените.“ – смее се Антонина и добавя – „И разбира се, че за това ще е виновен попфолка, както обичайно попфолкът е виновен за всичко!“
Границата между традицията и съвременния свят се размива. Ценности от едно време имат нов контекст и съдържание. Днешната публика има нужда от нови зрелища и това е променило изкуството. „Метро“ е еклектичен начин да погледнем с други очи към промените. Да се усмихнем и да приемем, че „животът днес върви напред, а не назад“.