"Не от месии се нуждаем днес, не от калпави родолюбци и нравоучители, а от водачи". Това каза председателят на Народното събрание Цвета Караянчева в тържествено слово в град Карлово по случай 183 години от рождението на Апостола, предаде Агенция „Фокус“.

"Днес честваме рождението на Апостола. Един човек от бъдното. Без други притежания освен чувството за мяра, историческа правота и обич към брата си по тегло. Осъзнал, че времето е в нас и ние сме във времето. „то нас обръща и ние него обръщаме додето не намерим убежище вътре в себе си.“

Осъзнал, че не само затваряне, а приобщаване е потребно на народа си. Че българско не трябва да има цар, а народно управление и всеки му своето. Че у нас всички трябва да живеят по едни чисти и свати закони както е Бога дадено. Той бе духовен исполин.

Предводител на герои и мъченици. Съзаклятници, обути в цървули и с ками в пояса, те вдишваха горчивия вкус на барута и замръкваха с празни стомаси, но чиста вяра, че за отечеството трябва курбан да се даде и кръв да се пролее.

Презряха всичко свое, вдигнаха глава срещу тиранията, готови да положат врата си на дръвника. Тези рицари без доспехи струваха повече от всичките поданици на султана. Тия войници без мондири отказваха да носят безропотно робските окови и пожелаха да се нарекат свободни.

А той бе техен знаменосец, вдъхновител, образец. Способен да ги избави от безпътицата и да ги изведе от вцепенението на раята. "Левски бе навсякъде и никъде" - ще запише Захари Стоянов.

Гордостта и славата на злощастна България. Почитаме го като богоравен. Вечни са думите от неговата нареда. Което и да е от нея да вземете, тя е в основата на Търновската Конституция.

От никоя страна на нищо не се надяваме и никому за нищо не се молим. Всичко е в нашите задружни сили. Против тях не може да противостоя и най-силната стихия", каза тя. "Той е лекарството срещу колективната ни безпаметност.

Амвонът, от който звучат неказаните истини, неосквернени от мними тълкуватели, от рамки и клишета, от погазени клетви и обругателства. Не от месии се нуждаем днес, не от калпави родолюбци и нравоучители, а от водачи. От люде разсъдливи, безстрашни, уважителни, готови от себе си да отрекат за общото благо. Днес вместо права, отстояваме правомощия.

От чуждо име съдим. Допуснахме в речта си думи, които не струват и грош. Но така както учим децата си на признателност, така трябва да учим и себе си на разкаяние и смирение. Не да възкачваме и сваляме кумири. Докато по пътя на бесилото на Апостола самопровъзгласили се нови спасители.

„Нам трябва съвършена свобода, не сянка на свобода“ - рече нявга Каравелов. За да бъде човек свободен, трябва да желае свобода и други му. Свобода пълна, свобода лична, свобода народна. Поклон, Апостоле. Да живее България", добави Караянчева