Няма спор, че Красимир Балъков е един от най-надарените в техническо отношение играчи на своето време в цял свят. Бала бе плеймейкър на Пеневата чета, искаха го Реал и Байерн, докато бе в Щутгарт, но той предпочете да остане лоялен на швабите, които му се отблагодариха с уникален бенефис. Пред „МачКаст“ и „Мач Телеграф“ той говори по всевъзможни теми, но времето в Пеневата чета си остава крайъгълен камък за всяко интервю.
- 31 години след онова лудо лято през 1994 година, вие продължавате да развивате българския футбол по един много хубав начин. С вашите съотборници се събрахте, направихте една хубава фондация „Национали 94“. Венци Рангелов ни беше на гости, разказа ни доста неща за нея, но е любопитно да разберем и вашата гледна точка и какво ни предстои съвсем скоро и после през есента?
- Както вече знаете фондация „Национали 94“ само по себе си говори името. Това е фондация на златната генерация, която решихме в един определен момент да направим нещо по-различно от това да играем на зеления терен, което трябва да бъде за пример и да остане и след нас. Това е целта на тази фондация. Тя има 3-4 мероприятия през годината, тъй като за повече нямаме и време и се опитваме с тези мероприятия да помагаме и да участваме в някои социални неща. Следващото мероприятие е от 31 юли до 4 август на „Pirin Golf Resort”.
Там организираме голф турнир, в който се надяваме да има доста хора, въпреки че сега е отпускарски сезон. Целта на турнира да подпомогнем детската кардиологична клиника в София, която е единствена в България. Надяваме да съберем средства за нея. В този турнир ще участват легенди от цяла Европа. Ханзи Мюлер, Хулио Салинас, Джоуи Бартън, Франц Волфарт, световният шампион с Германия Томас Бертолд и доста други футболисти, които ще присъстват на този турнир. Очакват ни три много забавни и интересни дни. Всичко ще завърши с една галавечер. На нея може да присъстват и хора, които не играят голф.
- Вие как сте със стика за голф?
- Другите казват, че съм добре. Най-добрата оценка за мен е, че г-н Стоичков казва, че съм добре.
- Играли ли сте заедно?
- Редовно. Настроението е високо и много по-добро, отколкото като играехме футбол.
- Водите ли статистика?
- Ицо казва, че ние двамата сме най-добрите голфъри сред футболистите, което за мен е комплимент.
- Ще премерите сили с всички легендарни футболисти, с повече от тях се познавате, играли сте заедно.
- Да, срещали сме се по терените, играли сме. Хубаво е, когато има такова събитие, за да се и видим.
- Колко по-често трябва да се правят подобни инициативи и колко важни са те?
- Ние дълго време бяхме в покрайнините на Европа. Сега вече може със сигурност да кажем, че сме вътре. Тези неща в другия свят се правят често и редовно от известните хора. Ние, които сме живели повече навън, знаем за какво става въпрос. Това беше идеята, когато направихме тази фондация, че всеки спортист може да участва в подобно нещо и да е пример за младото поколение. Нашата цел е фондация „Национали94“ това нещо да остане и след нас. Дано да продължава и 100 години напред.
- Ще се върнем към 1994 година! Този колектив, който сте били тогава, какво е усещането да бъдеш отново с тези момчета?
- Да, малко по-възрастни момчета. Ние винаги сме били заедно, макар и да не е изглеждало така в публичното пространство. Винаги сме имали контакт. Имаше фази, в които трябва да ги преодолееш тези неща, трябваше да се опитаме да ги доближим отново. Имаше футболисти, които не е тайна... Ицо с Боби и тук там някой друг футболист, който странеше от цялата организация. Сега всички сме заедно. Това е един голям успех. Това е подобен успех на това, което направихме през 1994 година. Това ще е пътят занапред. Трябва да даваме пример на младите.
- Как са нещата на терена?
- На терена се сработваме добре. Нещата се случват малко по-бавно, отколкото преди. Главите ни го искат, краката ни по-бавно функционират. Все още има нещо останало от големия футбол. Насладата да бъдеш на зеления терен с всички колеги е невероятна.
- Изиграхте страхотен мач във Варна на стадион „Спартак“. Събрахте голяма сума за загиналите в Кочани, това е наистина похвално...
- Тя, сумата не е важна дали е голяма или малка. Фактът, че в този момент тези хора, които имаха нужда от морална и финансова подкрепа за нас нямаше друга мисъл в главата освен този мач да го направим за тях. След голф турнира, който ще имаме очакваме в следващите месеци, още не сме определили дата, да направим бенефисен мач може би с близка до нас държава – Турция евентуално. Все още нямаме точната дата, но ще ви информираме. Ще се опитаме отново да бъдем дейни в организацията, за да съберем средства, които да отидат за социална помощ.
- Нека да ви върна към края на футболната ви кариера. Онези страхотни мачове с Белгия и Хърватия, в които вие бяхте душата и сърцето на националния отбор. Смея да твърдя, че вие бяхте причината да стигнем до финалите на Евро 2004. Какво помните от тези двубои?
- Най-интересно е, че си спомням най-вече мача с Хърватия, който изиграхме в София. Тогава беше и откриването на новия национален стадион. Беше пълен до дупка. Може би един от последните мачове, в които атмосферата беше невероятна. Даже натрупаният опит на публиката от нашата генерация се предаде по най-добрия начин към другата генерация. Още при загрявката имаше мексикански вълни. Беше уникално. Сега в момента това се е позагубило малко, защото като нямаш резултати и се отчайваш малко. Но хората не трябва да се отчайват. Футболът е на периоди. Ние не сме някоя голяма държава като Германия, Испания или Англия с много население и да излизат постоянно нови и силни генерации.
- Дори и те са на периоди...
- Да, но при тях това трае по-кратко. Докато държани като нас, Румъния, Сърбия, Унгария. Една Унгария чака 40 години да излезе от кризата след Пушкаш. Зависи от държава най-вече. Когато тя обръща внимание на този спорт, то той ще има по-големи възможности да изкарва таланти. Но не инвестира ли нищо, ще си ни бият и така ще върви. Нали, ние сме все още в период за преустройка. Вече 20-30 години. Не можем да проумеем, че спортът и политика вървят ръка за ръка.
- Това ли рецептата за промяна и да накараме младите да заобичат този спорт?
- Има много деца, които обичат футбола. Има много училища и клубове, които работят с деца. Дори повече, отколкото по наше време. Но условията и треньорите не са достатъчни. Но в този динамичен свят всичко е свързано. Трябват средства за едното и другото. Не може да искаме да чакаме да излезе някакъв талант. Сами могат да излязат един или двама, но те няма да направят отбор.
- Как гледате на новото правило за българите?
- Никой не иска да дава пари ей така. Тази тема може да я говорим два дни и няма да излезе нищо. За мен органът решава нещо, другите трябва да го спазват. За мен е по-логично да се стимулира с даване, а не с взимане. Но пак опираме до средствата, които няма от къде да дойдат, освен държавата. Както тя взима решения за други отрасли в общественото, тя трябва да вземе решение в един момент и за този спорт – футбола. А това е Цар Футбол. Трябва да се види къде е проблемът и да се седне на кръгла маса и да се решат нещата.
- Но по ваше време... Вие, Стоичков, Лечков, Боби и другите... всички вие сте проливали кръв, пот, сълзи по асфалта, сгурията. Трудили сте се, за да стигнете до върха, без средствата.
- Но не забравяйте, че ние на по 22-23 години всички излязохме в чужбина. По-малката част от футболната ми кариера беше в България. А в чужбина бяхме в авторитетни клубове. Там средствата и условията за онова време бяха достатъчни, за да се развием. Аз до 24 години бях в Търново и то с много добра работа на Жоро Василев и първият ми треньор Васил Матев, които ми дадоха основата и на 24 години вече бях в Спортинг Лисабон. На 29 бях в Щутгарт. Това са бая години в чужбина. И всяка една година те обогатява. Футболът се гледа по друг начин в чужбина.
- Да ви върнем към „Парк де Пренс“ и „Господ е българин“.
- Гонихме петела, не го хванахме, но хванахме световното. Развалихме празника на французите. Беше невероятно изживяване след последния съдийски сигнал. Добре, че нямаше много дълго продължение, тогава нямаше такова, както сега правят по 10 минути.
- ВАР щеше да гледа ситуацията поне пет минути...
- ВАР можеше и да изкара, че Емо Костадинов е бутнал топката с ръка, защото то имаше един близък кадър... на косъм беше. Но все пак и ВАР нямаше да промени ситуацията. Както Мичмана каза: „Господ беше българин“.
- Колко често като останете сам си спомняте за тези велики моменти?
- Ние не можем да се откъснем от тези мачове. Където и да отидем, нас все ни свързват със САЩ94.
- Втръснало ли ви е вече?
- А не, не! Хубавите неща на втръсват. Жалкото е, че 30 години и повече си говорим само за тези спомени. Времето си върви бързо. Явно ще си отидем само с тези спомени. Надявам се да не е така, но натам вървят нещата.
- Предстои световно догодина, отново в САЩ...
- Аз казах преди жребия за квалификациите при всички положения, щом финалите са в САЩ, няма начин да не се класираме. Но след това излезе жребият. И аз сега се чудя как ще се класираме.
- За момента сме първи, по азбучен ред.
- Всички е възможно във футбола. След като ПСЖ загуби и им вкараха три гола Челси, то всичко е възможно. Така че и Испания може да загуби от нас.
- Като си говорим за хубави спомени, не може да не ви върнем към един човек, с който имахте топла връзка – Трифон Иванов. Следваща седмица на 27 юли се открива паметник в негова чест. Фондация „Национали 94“ също ще се включи в тази инициатива.
- Трифчо имаше три върха на главата си. Още като малък. Ние тренирахме постоянно заедно. Често треньорът ни остригваше, защото не слушахме. И на Трифон му се показваха три върха на главата и го смятахме все за нещо извънземно. И той си беше извънземен футболист. Той беше уникален човек, който имаше много специфичен хумор. Беше ни много тъжно, когато си замина, защото беше много добър приятел. Но не можем да го върнем. Единственото, което може да направим, е нещо за него, което да си остане завинаги. Идеята за паметника дойде от една организаторска фирма във Велико Търново. Започнахме да събираме средства. После задвижихме нещата. Този паметник ще бъде за младото поколение в търновския регион ще бъде нещо много важно, защото децата трябва да имат идоли. Да се възпитават по стъпките на идолите си, а по-добра стъпка от неговата не виждам.
- Спомняте ли си последната ви среща?
- Една от последните беше в Търново. Един път вече беше получил предупреждение от Господ да внимава. Но беше в много добро настроение. Беше спрял да пуши, да пие алкохол. Последният път, в който аз го видях, беше в добро състояние.
- Световното през 1994 година. Вие сте един от двамата българи в идеалния отбор. Яд ли ви е, че не успяхте да вкарате гол обаче?
- Как няма да ме е яд. Щяхме да се утрепем с Ицо само заради тая работа. Признанието за това, че съм в идеалния отбор на света, без да вкарам гол, е още по-голямо. Тези легенди, които са участвали в избора – Боби Чарлтън, Боби Робсън, Пеле и другите... явно разбират от футбол, да ти кажа. Щом са ме сложили.
- Ех този френски съдия...
- Този френския съдия.... колкото е виновен той... жалкото е, че ВАР не влезе по-рано.
- Ако имаше ВАР, щеше да е съвсем друго.
- Нямаше шанс да не даде тая дузпа, но и такава ни е била съдбата.
- Хайде, живеем в страната на мечтите. Има ВАР, дават дузпата на Костакурта, обръщаме италианците. България – Бразилия, финал! Какво щеше да стане?
- Е, това щеше да е уникат. Бразилците не бяха чак толкова... да имаха страшни футболисти.
- Трябваше да хванете Бебето и Ромарио...
- Имаше и други... (смее се). Нямаше да минем само с тях.
- Но и бразилците ви бяха по силите?
- Тогава нямаше отбор, който да не ни е по силите. Въпросът е на много малък шанс, късмет. Биеш или падаш. Горе по върховете вятърът е силен и една ситуацията решава мача.
- Нека да поговорим малко и за треньорската кариера. Вие как се чувствате в тази роля. Имате ли достатъчния праг на търпение?
- Аз съм доста търпелив човек. Да повече, отколкото трябва. Това не ми е било никога проблем, но не смятам, че съм се реализирал в треньорската професия. Имам много повече какво да дам като треньор. Нещата така се развиха, че човек трябва да попадне там, където му е мястото, за да тръгне нагоре. Аз попаднах веднъж, но направих грешка с подписването си на договор с Кайзерслаутерн в Германия. И след това беше отново трудно. Като се върнем назад да тръгнеш отново напред. Не успях да се кача на тази стълбица, на която исках. В Европа вече гледат само млади треньори. Няма нищо лошо. Преди години беше обратното. Времената се сменят. Аз се смятам още за млад треньор, не съм се отказал.
- Къде ви се работи най-много?
- Един треньор рядко може да избира. Ако си Моуриньо, Клоп, Гуардиола, ще ви отговоря... Реал Мадрид, Манчестър Сити, Барселона. Но съм Балъков и няма как да избера къде да работя. Въпросът е да работя, а не да отида някъде, където няма да мога да работя, както аз смятам, че мога да работя.
- Любимият ви Щутгарт доста вдигнаха нивото.
- Да, другият ми любим отбор Спортинг Лисабон също. В последните години Спортинг два пъти шампион, Щутгарт направи фурор. Много силно вървят.
- Бил сте начело на български клубове. Тук ситуацията е по-различна.
- Да, така. За да имаш успех в България, трябва да си в отбор, който има потенциала за първите места. Не може да си треньор, да отидеш в Локо София и да станеш първи. Няма как да стане. Може да ги спасиш от изпадане, както аз направих или да направиш добър сезон, но с условията, които има там, няма как да стане друго нещо. Треньорът, където и да отиде зависи от клуба и потенциала. Но да направиш селекцията, да направиш като в Англия, Германия, тук много трудно се случват тези неща. Всяка година е едно и също. А и малко се подценяват българските треньори. Не им дават много възможност, особено ако нямат авторитет. По един или друг начин има намеса в техния процес на работа. Понякога не е голяма, малка е. Но и малката намеса разваля доста неща. Един треньор трябва сам да наложи визия. Но може да се работи в България. Може един треньор да качи нивото. Не е чак толкова зле. Но лицето е националния отбор. Трябва да има 5-6, 7 отбора, които да са на едно дередже. Разбира се и да се дават шанс на българите.
- Наскоро в интервю новият треньор на Септември Стамен Белчев каза, че ще дава възможност на младите българи.
- Да, аз бях треньор на Септември. Там няма да останеш треньор, ако не даваш шанс на българите. Той клубът е създаден да даваш на българи. Господин Чандъров това му е идеята. Аз като бях треньор имаше 12 играчи под 20 години. Това е един от отборите, които постоянно изкарва млади българи. Който отиде там, трябва малко или много да се съобразява с тази философия.
- Не сте играли за Левски и ЦСКА...
- Аз не го крия. Като млад футболист винаги съм бил цесекар. Но в силния период на Иван Вуцов се опитаха да ме вземат и Левски. Тогава беше полиция и армия. Но не можаха да го направят. По-късният период, сигурност помните. Изкарах една подготовка с ЦСКА, но се върнах в Търново. Аз за това се и прибрах. Не знаех какво ще става там, прекръствания, работа. Беше тъмна Индия. И си викам „Я да си ида на село при треньора дето си го знам“. Връщам се там и край. Върнах се, но и веднага излязох после за Спортинг. Уважваам ги и двата клуба много за разлика от всички върли левскари, които плюят по ЦСКА и всички върли цесекари, които плюят по Левски. Стискам им палци да се развият по най-добрия начин. Без конкуренция няма силен национален отбор.
