Известният спортен журналист и отявлен фен на Левски Васил Колев направи обширно интервю с Илиан Илиев, който публикува в сайта си vasilkolev.com.
Исках да направя това интервю от дълго време насам. Причините са много. В опоскания откъм звезди и големи фигури български футбол, все пак има и такива, които предизвикват най-голям интерес. Освен това националният селекционер е институция сам по себе си. А не на последно място името на Илиан Илиев беше забъркано в множество, по-скоро интриги, отколкото скандали. Особено що се отнася до съчетаването на поста му в Черно море и националния тим. Отделно от това го познавам, макар и повече виртуално, от доста време и съм запознат с начина му на мислене, отношението към определени неща, някоя и други факти и със сигурност смятам, че той е доста по-различен от образа, в който е представян или пък това, което мнозина смятат за него. И най-вече: имал съм привилегията да го гледам на живо като футболист на Левски, наясно съм не само как се е вписал в историята на клуба и до каква степен е отговарял на това, което се е харесвали от левскарите (както и сам е писал история) и със сигурност имам много по-различно отношение към него от мнозина левскари в днешно време, които го приемат за сериозен дразнител. И както исках да направим това интервю от доста време и говорихме много, както около мачовете на националния тим срещу Ирландия в Пловдив, така и преди последния срещу Левски в София, така видях и някои други негови качества, за които не съм подозирал. Например прецизността. Това го отличава от много футболни хора в България. И някак не се вписва в последния „скандал“, когато изпусна нервите си в ефир след сблъсъка с ЦСКА за купата във Варна и след това после се извини на журналистката от „Нова“. Илиев е наясно с огромната отговорност и публичност на поста му в националния тим, но пък и ми направи впечатление вниманието към детайла в това интервю. Което обещахме, че няма да бъде по злободневните теми, като „флашовете“ след мач, стандартните въпроси сред гора от микрофони. И без спестени теми и отговори.
Да започнем с темата за националния отбор. Колко трудно е да се съчетаят двата поста, този, както и начело на Черно море, още повече, че се създаде казус в последните два месеца и нещо?
– Първо искам да започна с благодарност за поканата за това интервю. Зная, че сте един от журналистите, които независимо от пристрастията към даден отбор, сте справедлив в оценките си. За националния отбор мога да кажа така: спортно-технически не ми е трудно да водя и двата тима. Дори е по-лесно, защото съм запознат в детайли с качествата на „българските“ футболисти. А, както и да го погледнем, в чужбина имаме малко играчи. Някои от тях и не играят редовно. Така че, ако съм само в националния отбор, ще има по презумпция много повече време да си почивам, да си обикалям из Европа и да гледам някои мачове, които така или иначе можем да гледаме и на платформи като „Лайвскаут“. Съществуването на такива платформи променя нещата и ни улеснява в следенето на който и да е наш футболист в чужбина. Макар че със сигурност погледът на живо да е по-различен. Трудното идва от там, че някой път съчетаването на двата поста идва в повече като напрежение, което носи. Например лятото няма и ден почивка, случи се вече миналата година. Веднага след контролите със Словения и Румъния започнах подготовка с Черно море. Добре, че зимата имахме 10-15 дни пауза. Трудното е това, че хората не разделят работата в клуба и националния отбор. И това противопоставяне, което се получава в мачовете от първенството, защото през последните години Черно море е доста сериозен дразнител за водещите отбори, и съответно негативизмът от това, че съм треньор на Черно море в тази му роля се пренася и към националния отбор от феновете на дадени тимове. И може би това е трудното, което пречи и на по-позитивното отношение към националния отбор или да го кажем към прогреса му. Всичко идва от там, че побеждаваме с Черно море силните отбори и този факт не се харесва. С годините в България се е установило едно статукво, че дадени отбори трябва да си знаят мястото. За мен трудното идва от тази гледна точка, в никакъв случай не в спортно-технически план или от натоварения ритъм. Защото, когато дойде пауза за националните отбори, вместо да има 2-3 дни почивка, аз съм отново ангажиран заедно с помощниците ми с други неща. С последното нямам проблем.
Има обаче някои технически проблеми, за които искам да ви попитам. Например от гледна точка на Черно море. В паузата за националния отбор нямате възможност да работите с клуба си, когато има време да се коригират различни неща. Същевременно пък работата с Черно море пречи да наблюдавате целенасочено различни футболисти…
– Едно от условията, което поставиха собствениците на Черно море, когато стана дума за предложението от националния тим, е, че трябва да вземем човек, който е работил на добро ниво. И когато отсъстваме, тези – една седмица до 10 дни, да не са загубени за отбора. Късмет беше, че намерихме човек като Веско Бранимиров, който е работил в чужбина на високо ниво и всички познават качествата му. Работил е с много добри специалисти, бил е и старши треньор и това, което планираме преди сборовете на националния отбор, се изпълнява по най-добрия начин. По отношение на националния тим го казах. За мен би било много по-добре да имам времето, да пътувам, да обикалям, да гледам мачове в различни страни като например Португалия, където съм играл. Но имаме платформи, имаме анализатор. Жоро Донков също така е по-свободен и работи само в националния отбор, а платформите ни дават възможността да гледаме всеки мач на нашите футболисти, дори и на такива, които още не са викани в тима.
Поехте националния в много труден момент. Имахте ли тогава някакви колебания или просто на подобно предложение нe може да се каже „не“?
– Kогато пътувах за София за първия разговор с Борислав Михайлов, тогавашният президент на БФС, бях убеден, че няма да приема и буквално отивам от уважение от поканата за разговори за този пост. След това беше нужно време, за да обсъдим нещата със семействата, моето и на Петьо Костадинов. Бяхме наясно, че предстоят хубави мачове, но пък тежки. Но го приехме като едно голямо предизвикателство за нас, за да видим докъде сме стигнали с развитието си като треньори. А и защото още мисля, че имаме добри футболисти, които за съжаление във времето са изгубили самочувствието си, и ние трябва да се опитаме с позитивизъм и много работа да го върнем, за да се противопоставяме на добрите отбори в Европа. Почти всеки втори човек ни казваше „Къде сте тръгнали?“. Обстановката също не беше добра с тези боеве по улиците преди мача срещу Унгария. Но пък още от първия лагер, турбулентната ситуация, в която попаднахме, като че ли сплоти отбора, бързо скъсихме разстоянието с футболистите и мисля, че колкото и да беше трудно решението, в никакъв случай не съжалявам, че го взех.
В тази връзка, усещате ли някаква неблагодарност? И тъй като ситуацията е такава, че националният отбор носи доста репутационни щети, усещате ли промяна в отношението на публиката спрямо вас, откакто поехте тима до днес?
-Трябва да ви кажа, че има огромна разлика от отношението към нас от хората, които виждаме в обществото, на улицата, тяхната подкрепа навсякъде към националния отбор, където пътуваме. Горе главата, с вас сме и т.н., това чуваме постоянно. И това, което е в интернет пространството. Мисля, че в последно време след тези декларации, които излязоха срещу мен у някои медии се усеща, не мога да го нарека негативизъм, но отношение, което не е добро. Имам чувството, че се използва всеки един момент, за да бъде атакуван, когато допусна грешка. Дали на пейката, дали както след мача с ЦСКА за купата, когато казах тези неща за журналистката от Нова телевизия. Сякаш се трупат още и още точки, за да се засилва моя отрицателен образ. Това със сигурност не помага нито на националния отбор, нито на мен що се отнася до работата. Призивите напоследък за позитивизъм, за обединение в името на българския футбол, в подобни моменти увисват сериозно и се вижда, че сме далеч. И всеки си изпълнява заръките, които е получил, че този човек трябва по всякакъв начин да се опитаме да го очерним, да го направим най-лошия. Не говоря само като треньорски качества, а и като човешки. Примери много за това в последно време.
А какво може да се постигне с този отбор, защото той изглежда обречен в преследването на големи цели. Съответно треньорът му също е обречен.
– Вижте, всички сме наясно, че като оставим настрана контролите юни, в световните квалификации ни предстоят шест трудни мача със съперници, които, казвам го съвсем честно, в деня преди жребия казах, че не искам да ми се падат няколко отбора и те бяха сред тях. Хайде за Испания беше предвидимо, защото знаехме, че имаме няколко трудни варианта. Но както и да го погледнем, урна по урна, паднаха ни се може би трите най-прогресиращи отбора в Европа – Испания, Турция и Грузия. Така че първото, което трябва да опитаме е да се представим достойно в тези квалификации. Имаме шест месеца до тези мачове и със сигурност може да повлияят различни фактори. При някои от споменатите тимове може да настъпи малък спад. При нас пък може да се случат положителни неща. Например някои момчета да излязат да играят в чужбина, да вкарат решаващи голове, това да донесе повече самочувствие в целия отбор. Каквито и да са обстоятелствата трябва да опитаме да се представим достойно. Няма да са лесни мачовете. И тук говоря за националния отбор на България, а не за себе си, в смисъл, няма значение дали аз ще съм треньор или не. Като прогрес и трезва преценка обаче е по-реалистично да се целим в класиране на европейско първенство, като по големия шанс е през Лигата на нациите. Там в Лига Ц да запишем добри резултати, да станем първи, и да ни изтеглят нагоре, както се казва, тези, които вече са се класирали. Това е реалистичната положителна перспектива в близкото бъдеще. Защото в световните квалификации, в тази група, ще се опитаме да направим и невъзможното да се противопоставим на терена на Испания, Грузия и Турция. Трябава да покажем манталитет и характер, защото в годините сме показали, че в трудни моменти, както в мачовете с Унгария и Сърбия, можем да обединим нацията и да ги накараме да се гордеят отново с националния си отбор. Да, съперниците ни придобиха много самочувствие в последно време. Даже не говоря за Испания, а за другите два отбора. Имам приятели грузинци, с които сме играли и те например ми разказват, че в момента има невероятен бум на интерес към техни играчи. Купуват се момчета на 17, 18, 19 години, защото се видя, че грузинците имат таланти и всеки иска да намери новия Кварацхелия. Да се върна обаче конкретно на първата част на въпроса: имаме ресурса да се представим достойно, ако, пак го повтарям, нещата са спокойни около тима. В последния лагер обстановката не беше идеална, всеки ден се пишеше нещо за мен, бях непрекъснато на първа страница и в заглавия и това със сигурност не се отрази добре на играчите. Наскоро го казах в интервю като пример: ние вкарваме гол в Ирландия и играчите сякаш нямаха сили дори да се израдват като хората. Не зная дали сте забелязали физиономиите им, те сякаш, не че са изненадани, а по-скоро не знаят как да изразят радостта си. А дадоха максимума и в двата мача срещу ирландците. Макар в първия да не играха толкова агресивно, но във втория бяха на много добро ниво. Бяха обаче събрали толкова много напрежение в себе си и добре, че лагерът беше само 7-8 дни, защото случилото се показва, че събралият се негативизъм и към мен, както и към самия национален отбор, им се отразява сериозно. Защото те са живи хора, колкото и да използват за тях стереотипи и клишета, че футболистите са с обеци, татуировки и не знам си какво, доста голяма част от тези, с които работим нямат нищо общо със създадения за тях стереотип.
От друга страна обаче не е ли нормално това, което се случва, защото като национален селекционер е логично да сте на първа страница и в центъра на вниманието? Ето го и примерът с Томас Тухел, който без да е и една секунда бил начело на Англия, беше грабнат дали ще пее химна или няма да го пее.
– Не, аз нямам проблем с това. Наясно съм, че в тази позиция върху мен ще има напрежение и го очаквам. Още повече, че съм начело на клубен отбор, който от време на време побеждава съперници, които се мислят за непобедими. Примерът обаче, който ще дам, е следният: от много време ние не бяхме играли с петима в защита, с трима централни бранители. Никой не ме попита защо сме го направили, нямаше футболни въпроси. Нормално е да има критики, особено, когато не сме победили. Да питат това защо не си направил или защо си направил друго. Вместо това при кацането от Ирландия ме попитаха куп глупости и жълтини. Аз не съм очаквал, че като съм треньор на националния отбор ще ме хвалят или вдигат до небесата, напротив. Позитивизма го разбирам като да се говори за футбол, а не за всичко това, което излезе на 28 февруари и чак до мачовете след месец не се спря всеки ден да се спекулира с едно или друго.
А виждате ли някакви резерви за подобряването на националния отбор, които могат да се изстискват? Например да се появят млади играчи. Говори се в последно време за неизвестни за публиката футболисти, които са синове на емигранти в чужбина.
– Определено има поколение от млади футболисти, които заслужават внимание, както от България, така и от чужбина. Не са обаче чак толкова много, колкото например имат страни като Косово или Албания, дори и Сърбия и Хърватска. Макар че последните две си имат достатъчно и в техните държави. При нас обаче също се появяват – примерите са с Лукас Петков и Фабиан Нюрнбергер. Полагаме усилия и ги търсим.
Има обаче и една болезнена тема: чуждите играчи. Много от тях вземат български паспорти с мотива, че са важни за националния спорт, но не се използват. Давам пример с Лудогорец, където това е практика. И в крайна сметка, темата е деликатна, ама подобни играчи не са ли резерва, защото биха вдигнали много нивото?
– Така е, но трябва да са играли минимум 6 години в България постоянно.
Предполагам, че някои от тях вече имат тези 6 години?
– Не сме коментирали в детайли, но смятам, че единствено Бърнард Текпетей от Лудогорец ги е направил. Но на този етап не сме мислили в тази насока.
Тогава обаче стои следният въпрос: за да вземат паспорти, това става с президентски указ, но се изисква и одобрението от националния селекционер. Вие бихте ли следвали подобна политика да давате необходимото одобрение, защото от административна гледна точка без вашия подпис това няма как да се случи?
– Това е така и сме давали за някои. Въпросът обаче е, че някои са играли вече и за други държави.
При това положение защо трябва да са български граждани? Особено ако се борим за това българските футболисти да имат повече шансове и да бъдат протектирани?
– Всички знаем, че в повечето водещи клубове имат много чужденци извън Европейския съюз. И за тях е добре да станат „европейци“, както се казва.
Но ето го обратния пример на конфликта на интереси при това положение. Вие сте треньор на националния отбор и ще подпомагате конкурентите на Черно море да стават по-добри и да имат по-големи ресурси.
– Вижте, откакто аз съм треньор на националния отбор, говорим за двама-трима играчи. Това е за година и половина. И са дадени с презумпцията, че някога евентуално може да помогнат на България.
Да преминем обаче на темата за българския футбол. Защо той затъна? Дали опираме до подготовката на играчите или до качеството на треньорите? Административни ли са проблемите или инфраструктурата е лоша?
– Сумарно много са причините. Като тръгнем от инфраструктурата. Има много млади момчета, които започват с треньорската професия и са много амбициозни и искат да се развиват. Като цяло обаче мисля, че ние нямаме в България методика за развиване на играчите. Всеки може да си направи частна школа, но може и да няма лиценз, което е проблем, защото не е сигурно, че се дава правилно формиране на децата. Сега има опити да се вкарат нещата в ред. Например в частната школа един треньор може да тренира сам 30 деца, което е много и няма да се свърши добра работа. От друга страна треньорите искат отборите им от малки да играят много силно и като големите да си подават топката и това води до пропускането на етапи. А това са важни моменти във формирането на футболистите. В чужбина се работи изключително много върху всеки етап от развитието, като обичам да давам примера с Нидерландия. Там се набляга много върху поемане на топката, подаване, малките детайли. В последствие вече се вдига физиката. А съм го виждал при нас как деца на 7-8 години правят пас комплекси на Реал Мадрид или Манчестър Сити, а те не са готови за това. И след това като форсираме нещата в малките възрасти, започваме да бием и побеждаваме и в един момент, когато физиката се изравни, започват да се показват малките детайли, това, което казах в началото – поемане, подаване, което е А-то и Б-то. Няма как в детския футбол да пуснеш децата да играят 7 на 7 или 8 на 8. Малките деца трябва да играят 1 на 1, двама на двама или трима на трима, да имат много контакт с топката, тъй като при 7 на 7 или 8 на 8 най-доброто дете ще играе постоянно с топката, а другите ще стоят и гледат отблизо. Според мен бъркаме там, още при формирането. Трябва да се направи методика и да се спусне в клубовете, независимо имат ли желание или не, треньорите да я спазват. Защото съм убеден, че всеки треньор, независимо за каква възраст става въпрос, си знае неговото и си работи. Но поне при най-малките трябва да има някаква методика, която да се следва.
След като няма достатъчно много добри играчи, как според вас може да се вдигне нивото на лигата? Дали пък не са много отборите, след като и много от тях изнемогват финансово, бавят заплатите и не функционират на практика на професионално ниво?
– Не бих могъл да коментирам за много клубове, защото няма информация. Но се говори, че дори и за тези, които са назад в класирането и са общински или им помагат всякакви спонсори, не мисля, че има такива финансови проблеми или забавяния на заплати, както е имало в миналото. Ако имам формула и зная как да се вдигне футбола, ще я кажа, няма да я пазя за себе си. Най-важното е методиката и инфраструктурата, особено в школите и за децата. Както и да им се дават шансове на българските футболисти да играят, тъй като със стоене отвън трудно ще станат нещата.
А доколко административни мерки като налагане на ограничения на чужденците могат да помогнат, защото подобни правила се преодоляват? Също така Европейският съюз си е Европейски съюз.
– Много сме го мислили и обсъждали. С ограничения няма как да стане предвид това, че сме в Европейския съюз. За мен трябва да се направи нещо като в унгарския футбол, където има стимулиране на отборите, които използват повече местни футболисти. Но там инициативата идва от държавата. В Унгария се знае всичко – ако играеш еди колко си, също така колко местни футболисти и т.н. можеш да натрупаш една много сериозна сума от 500-600 хиляди евро. При една такава система не виждам отбор, който би се отказал от подобни пари, особено сега, когато има такива, които се борят за оставане в групата, а използват по 10-11 чужденци. Последното не е добре за българския футбол.
А поддържате ли мнението, че огромната доминация на Лудогорец вреди, защото отказва от амбиции останалите?
– От една страна достигането им напред в европейските турнири носи някаква финансова помощ за всички отбори по фондовете за солидарност. От друга страна за доминацията си те не са виновни, защото работят за това. Поне за мен правят необходимите неща. Имат организация и се вижда като се отиде на тяхната база, на базата за школата, където бяхме, когато играхме с Черно море в европейските турнири. Вижда се, че тези хора не жалят средства, за да държат европейско ниво на организация. Иначе някой път и ние се дразним и съм го казвал и на техните ръководители. Дразним се, защото искат по лекия път да минат понякога. Но пък тези хора влагат много средства и може би си заслужават това, което постигат. Кой е отказал например Левски и ЦСКА да се борят с тях? Никой. Самите Левски и ЦСКА се отказват.
Как тогава си обяснявате, че бяхте атакуван едновременно от Лудогорец и Левски, които би трябвало да са конкуренти помежду си?
– Първо това ме изненада много, че и двата клуба едновременно ме атакуваха след изявлението на Караиванов. И това е едно от нещата, които ме дразнят и са несправедливи. Казва се, че той е треньор на националния отбор и съдиите му помагат. И като се пуска във всяка медия, която е близка до тях, че например в 6 от 7 мача са изгонили футболисти от съперника ни, без да се гледа дали наистина е имало червен картон, това е промиване на мозъците. „Ето го Илиан – те му помагат, защото е треньор на националния отбор.“ Но да се върнем на други мачове. Например срещу Арда директен червен картон, затвори си очите Ники Попов. Срещу Славия засада при гола им, нищо. Разликата е, че когато на нас не ни върви играта, не тръгваме да търсим причината навън. А те излязоха с тази декларация, която тръгна от Караиванов с презумпцията, че ни помагат съдии в някои мачове. А това не е така. Сигурно сте гледали мача с Левски за купата. Аз не видях нещо нередно и червения картон на Охене, ако е в обратната страна, биха казали, че е престъпление към футбола.
Черно море не е ли потърпевш от цялата ситуация, защото след успехите през миналия сезон, не се ли вдигнаха изведнъж изискванията и очакванията? Защото вече отборът се възприема като конкурент от по-големите клубове…
– Точно така. Постът ми на национален селекционер се постави до това, че отборът върви добре в последните години. Но явно се забравя, че преди две години бяхме трети на полусезона, миналата първи, тази зима втори. Това не се постига със щракане на пръсти и чакане да те побутнат, а с много работа и търпение. Явяваме се конкурент и заради това постът ми в националния отбор повече пречи според мен на Черно море, отколкото да му помага по някакъв начин в последно време. Цялото напрежение, което се създава около нашия отбор, особено след като правим не добър втори полусезон, се отразява допълнително на играчите. Ясно е, че като треньор имам вината за това, обаче тук става въпрос за друго. Като съм треньор на националния отбор, вече ме възприемат по различен начин и това внася допълнителен натиск върху Черно море. И вие сте прав, ситуацията вместо на националния отбор, пречи повече на клубния ми отбор. Черно море иначе не е отбор, който присъства толкова много в медиите и ситуацията се явява необичайна. Ние сме клуб, който много не говори, предпочитаме да мълчим и да работим. Както и да търсим вината за неудачите в нас самите. Сами сме си виновни, както се казва, последните години вдигнахме летвата, и е нормално очакванията към нас да са по големи, независимо кой ни е напуснал и кой сме взели.
Как се поддържа това ниво в Черно море, защото хората имат много предубеждения, свързани с вашия отбор? Казва се, че отборът играе много време заедно, теренът на стадиона е лош, а играчите са груби и са толерирани от съдиите при домакинските мачове? Едва ли ще се съгласите с това, но какви са причините за забележителното постоянство на отбора?
– На първо място нашият клуб е едно затворено общество. Ако имаме проблеми, поставяме си ги вътре, а не излизат по медиите и съответно не се отразяват на футболисти и треньори. Второто е, че имаме едно ядро от футболисти, които доста време са заедно и покрай тях наслагваме нови, най-вече наши млади момчета или чужденци, които в последствие можем и да продаваме. Така че от изброеното от вас, всички неща без едно абсолютно не са верни. Ние сме отбор, който има гръбнак, работим дълго време заедно, но всеки полусезон се разделяме с най добрите ни играчи, въпреки това пак държим ниво. Статистически ние бяхме с най-малко картони на полусезона, едни от лидерите по най-много вкарани голове и най-малко допуснати. Това не говори в подкрепа, че сме груб отбор или че се възползваме от някакви странични фактори. Теренът ни е от най-добрите в лигата. Твърдя, че имаме най-добрата трева в момента, за която полагаме усилия. Така че предубежденията идват от наслагване в медиите през времето. Казва се, че имаме картофена нива, а трябва да се питат съперниците в последните мачове. Въпреки че срещу Ботев Пловдив имаше вода, теренът беше много добър и съперникът го призна. Същото важи и за мача с ЦСКА за купата. Но като се повтарят едни и същи неща непрекъснато, негативният образ се е създал.
Докъде има сили да се изкачи Черно море с тези ресурси?
– Като финанси, ние нямаме претенции. Трябва да се борим за предно класиране, според точките по реално е да се борим за трето място. Както до момента не сме убедителни през втория полусезон. Активът ни е по-малък от очакваното , направихме много равни мачове, но важното е, че си осигурихме вече мястото в четворката. Не можахме да намерим точния човек в атака, знаете че в последния момент ни напуснаха през зимата двамата ни резултатни хора в атака– Кешерю с 6 гола и 4 асистенции, а Дуду беше с 5 гола и 5 асистенции и повтарям, че не можахме да им намерим заместници, тъй като зимата е доста трудно. Нещата ни куцат в завършващата фаза. Иначе като изключим мача в Кърджали, в дефанзивен план се представяме горе-долу добре. Надявам се да покажем и повече ефективност в атака. Но футболистите са показали във времето, че имат характер и в трудни моменти стават по силни. Виждате, че и публиката ни винаги е с нас, тези неща ни дават предпоставки да се опитаме да дадем всичко в последните 6 мача, за да ги зарадваме отново.
Един нов стадион, какъвто във Варна се строи и една тренировъчна база, може ли да се окажат това, което драстично да вдигне нивото в Черно море?
– Надяваме се. Ние видяхме, че и днес при хубави мачове пълним нашия стадион, но при ново съоражение ще се промени и профилът на публиката. Ще успеем да привлечем повече семейства с деца. Не е маловажно това, че в Разград в европейските турнири дойдоха 6000 човека, тъй като там условията са различни. Дойдоха много хора със семействата си. Макар че 22 000 места на новия стадион изглежда голям капацитет, ние можем да привлечем публика и с по-добър отбор. Трябва да намерим правилните футболисти, спрямо това, което може да предложим. Знаем, че при нас всичко е точно и изрядно, въпреки, че не можем да предлагаме колкото нашите конкуренти за призови места.
Да минем на темата „Левски“. Двама читатели дори задават въпроса по един и същ начин: имате ли недовършена работа на „Герена“?
– Имах недовършена работа, когато бях в Левски. Мисля, че всичките неща, които тогава се случиха, не бяха…
Справедливи?
– Да, така е. Справедливи. Не бяха справедливи с мен, както постъпиха. За 10 години пораснах, да кажем, че съм помъдрял, и вече по-лесно се справям в подобни ситуации. Не зная дали си спомняте какво се случи с мен в Левски? Говоря за медийни атаки, които тогава преживях и които доведоха до там ръководството да вземе решението да ме освободи, защото се създаде и натиск от страна на феновете. В крайна сметка ме калиха и съм по-подготвен за подобни ситуации.
Значи минахте през месомелачката?
– Да. И второто е, че атаките към мен сега са същите, от едни и същи хора. Аз зная откъде идват. Зная и как се прави, така че приемам всичко по-лесно.
А имате ли по-специална мотивация в мачовете срещу Левски, защото това е тема, която много се разисква и коментира?
– Ами, какво да кажа? Колко пъти да говоря по темата, зная, че трудно ще променя нещо. Нека да видим статистиката, тя най-добре показва нещата. Ако имам по-различна мотивация срещу Левски, това би трябвало да значи, че имам повече победи срещу „сините“. А това е точно обратното. Казват примерно, че на четвъртфинала за купата съм скачал много по съдията. Наказаха ме обаче в друг мач, когато скачах. Тогава обаче играхме с Ботев Пловдив. Иначе аз съм си такъв, емоционален. Същият е и Хулио Веласкес, с когото си говорихме много преди мача във Варна, тъй като се оказа, че той е бил в Маритимо треньор, което не знаех. Аз съм играл в Маритимо и имаме обща тема. Той дори знаеше, че съм бил в този отбор. Хулио също е емоционален и непрекъснато беше вътре в терена с една крачка. Но Хулио не е Илиан Илиев и не пречеше на никого. Така че нямам специална мотивация. Получава се в последните години да побеждаваме Левски и това създава напрежение. Но трябва да се види статистиката ми и срещу Лудогорец и особено срещу ЦСКА, където нямаме загуба от тях в последните 6 мача. Срещу Лудогорец в последните 5 мача имаме 2 победи и 2 равенства при само една загуба. Всеки гледа от своята страна. Но аз ги разбирам и хората. Всеки един нормален човек, като седне вкъщи и слуша радио, че на Илиан Илиев това е най-важният мач в кариерата, това е единственият мач за сезона, той от другите мачове не се интересува как ще завършат и съответният човек като чува едно и също нещо да се повтаря , го приема за истина.
Променило ли се е обаче отношението ви към Левски, защото сте много значим футболист в историята на клуба?
– Тук трябва да кажа нещо, че хората, с които съм работил, някои са още там и с тях поддържам същите отношения. Второ, аз не съм човек, който ще си развали, примерно с Борката (б.р. – Даниел Боримиров) 35-годишно приятелство. Знаем с него откъде сме дошли преди 35 години, от провинцията и сме успели да се наложим в Левски и сега да се скараме заради един тъч или една засада или дори един червен картон. Със сигурност няма да си разваля подобно приятелство. Нищо, че Борката говори тези неща за мен несправедливо – за мачовете, за националния отбор. Със сигурност, когато го видя, пак ще го поздравя, защото зная, че не е лошо момче и тези неща ги казва за някакъв параван пред хората, че ето има причина за още един сезон без да е спечелено нещо. За тези неуспехи обаче със сигурност не съм аз виновен. Зная, че в мачовете срещу Левски може да има някакви атаки, но не съм тук, за да се оправдавам пред някого. Който си спомня какъв футболист съм бил в Левски, аз съм същия характер и като треньор. Трудно приемам загубите. Така бях и като футболист. С времето може би натрупах опит и повече се въздържам в някои ситуации, но няма как да променя характера си, за да се харесам на някого. Благодарен съм на онзи Левски за шанса, който ми даде. Станах 3 пъти шампион, спечелих и 2 купи на България, гордея се с това и никой не може да ми го отнеме, колкото и да се иска на някои. Да, някой може и де не ме харесва. Не зная, дали причината е, защото съм казал, че от малък съм черноморец и съм станал човек и футболист в Черно Море. Но това е истината, от 12-годишен съм тук, бил съм в агитката като малък, и най нормалното нещо е да си остана такъв, а не да се „пребоядисам“ във времето, за да се харесам на някого.
Виждате ли се обаче хипотетично в някаква бъдеща ситуация като треньор на Левски. И още едно допълнение в тази връзка: след като веднъж сте бил треньор на Левски, бихте ли обмислил оферта от ЦСКА, където вече играе и синът ви?
– Мисля, че се насъбра много по отношение на Левски, така че трудно се виждам. А и не съм на такава възраст, че да чакам хипотетично още 10 години… Трудна работа е някога пак да стана треньор на Левски. За ЦСКА няма какво да коментирам, защото само ще създава спекулации.
По-скоро бихте ли имали пречки от това, че сте играл в Левски?
– Ако си бил треньор на Левски и отидеш треньор в ЦСКА не е толкова голям проблем. Проблемът е миналото ми като футболист. Колкото и някой в ЦСКА да харесва например работата ми като треньор, проблемът е, че няколко поколения са били свидетели на това, че имахме голяма доминация над „червените“ и със сигурност няма да им е приятно да ме видят при тях, защото имам роля и моменти в тази доминация.
Младите поколения едва ли знаят тези неща. Но вие сте бил треньор на Левски в друго време, когато като че ли имаше по-малко търпение към треньорите. И смятате ли пак хипотетично, че със сегашното по-голямо търпение в Левски, един треньор може да свърши по-добра работа? Защото например вие не загубихте титлата в онзи сезон, а отборът запази своите шансове и ги проигра в последния мач срещу Славия у дома.
– Мисля, че ако бях останал купата беше по-реалният вариант, защото бяха останали такива отбори – полуфинал с Локомотив София и финал с Берое. Но иначе не мисля, че сега има по-голямо търпение от тогава. Защото видяхме какво стана със Станислав Генчев. То беше същото и при мен. Макар че тогава редувахме в кръговете първо и второ място с Лудогорец. Проблем обаче не беше класирането, а нещата бяха като при Станислав. Тръгна тази приказка, че отборът не играе красиво, че схемата на игра е неподходяща. Определени медии почнаха да го вкарват в главата на хората и те го приеха за истина.
Не опира ли по-скоро всичко до големите изисквания в Левски, където винаги е трудно? Пишат се цели страници за отбора всеки ден, гледа се всеки детайл…
– Аз не отричам, че това е така. Просто при мен тръгна от това, че има резултати, а играта трябва да е по-красива. Левски винаги трябва да играе красиво, каза го един бивш треньор на Левски още в 6 ия кръг, когато имах 6 поредни победи. Впоследствие когато си тръгнах се оказа, че като се печели, не било толкова важно да е красиво. Даже си спомням, че се класирахме на полуфинала за купата след като отстранихме Литекс, и имаше настроение на част от феновете към мен. Играехме полуфинал с Локо Сф, знаеше се и кои отбори бяха останали, и че имаме голям шанс да спечеля трофей в първия ми сезон като треньор. И ден след като бяхме отстранили Литекс, излезе позиция на Националния фенклуб, че те не искат тенекиени купи, а техния Левски. Това беше през 2013 година. И след това 10 години се оказа, че трябва човек да внимава какво си пожелава.
Преди време в Левски бяхте много близки приятели с Мъри Стоилов. Променило ли се е нещо в това отношение и поддържате ли приятелство, защото сте двама от най-добрите треньори в България?
– С Мъри бяхме наистина неразделни. В Португалия също бяхме близки, когато играехме там. После може би идването ми като треньор в Левски направи някаква дистанция. Макар че ние и сега се виждаме и си говорим, но не е същото и приятелството ни остана по-скоро професионално. Виждаме се на треньорски курсове, нямаме проблеми в общуването, но не е същото, както беше като футболисти.
И един последен въпрос. Имате ли амбиции да водите отбор в чужбина, макар че вече сте го правил в Ангола, където за малко не станахте шампион? И липсват ли ви международните успехи като треньор и това да се борите за шампион?
– Преди време имахме един проблем с Лудогорец и те излязоха с някаква декларация, че аз никога няма да водя отбор, който има шампионски амбиции. И на следващия сезон се борихме за шампиони с тях. Беше обаче ясно, че трудно можем да спечелим. Така че ако не се появи възможност да водя такъв отбор в чужбина, отбор, който се бори за това да стане шампион, ще се опитаме ние да направим такъв, независимо дали го смятат за претендент или не.
