Впоследните години Илия Груев-младши се превърна в едно от най-позитивните лица на българския футбол. Роден и израснал в Германия, изграден в школата на Вердер Бремен, днес той вече е част от един от емблематичните клубове в Англия – Лийдс Юнайтед. Старанието, професионализмът и постоянството му отвориха вратите към Висшата лига, където младият полузащитник вече натрупва ценен опит. В същото време той все по-често облича и националната фланелка, с ясната амбиция един ден да помогне на България да се класира на голям турнир.
В специално интервю за предаването „Премиър лийг Токшоу“ по DIEMA SPORT 2, Груев-младши говори за адаптацията си в Англия, за пътя към Висшата лига, за уроците, които получава от баща си, както и за мечтите, които продължава да преследва.
- Здравей Илия, на първо време много ти благодарим за отделеното време. Иска ми се обаче да започнем разговора с едно обещание, което си дал пред нашия колега Милен Спасов, докато все още си бил във Вердер Бремен. Тогава си споменал пред него, че ще подобриш българския си за следващото интервю пред нашата медия и по мое мнение си успял да спазиш обещанието. Чувстваш ли се вече по-спокоен, говорейки на български?
- Да, вече съм по-спокоен. Надявам се да ми се е подобрил българския. Все по-често съм с националния отбор и в България и усещам, че ми се подобрява българския, защото го говоря много повече. Освен това вкъщи постоянно го говоря с баща ми и майка ми. Надявам се да ставам все по-сигурен и да говоря все по-добре.
- Наскоро един мой приятел ми разказа, че те е засякъл в София и сте имали няколко минутен разговор на тема футбол – зарежда ли те подобна комуникация с хората, дори и в свободното ти време, когато предполагам гледаш да освободиш мислите си от футбол поне за кратко?
- Да, винаги се опитвам да съм коректен към хората, да съм усмихнат – за мен няма разлика дали сега играя футбол, или не играя. За мен винаги трябва да си усмихнат, да си социален и винаги се опитвам, когато някой ме спре на улицата и, ако иска контакт, се опитвам винаги да съм коректен и социален. Невинаги се получава, но това се опитвам да го правя.
- Иска ми се да те върна към последните два сезона в Чемпиъншип, можеш ли да отличиш основните причини за успеха през миналия сезон на фона на загубения плейоф през по-миналата кампания?
- Първата година, в която аз дойдох тук, за жалост загубихме в плейофите. Всичко започна по-късно в целия проект, привлякохме много късно футболисти, треньорът трябваше да ни покаже как иска да играе футбол и затова ни трябваше малко време в началото на сезона. В тези първи мачове нещо ни липсваше, нямахме толкова точки, колкото ние си представяхме. Вече в края имахме една серия, в която спечелихме 9 или 10 мача поред и вървяхме нагоре в класирането. За жалост малко не ни стигна – един мач, финалът със Саутхемптън го загубихме. Но въпреки това мисля, че миналата година бяхме много добри. Знаехме какво искаме да направим като отбор, основната група от играчи остана, станахме още по-гладни и това се видя, когато имахме нужния отбор и времето за работа, както имахме тези 2 години, и затова мисля, че миналата година спечелихме толкова точки. Станахме шампиони със 100 точки и беше абсолютно заслужено според мен.
- Имаше ли конкретен момент през миналия сезон, в който усетихте, че със сигурност ще влезете във Висшата лига?
- Да ви кажа честно, аз още в началото имах много добро чувство, защото видях групата от футболисти. Въпреки че първите 2 мача завършиха наравно, взехме добри нови попълнения, които ни помогнаха много. Просто виждах каква група сме, без егоисти, и аз бях много сигурен, че ще имаме добър сезон и ще влезем във Висшата лига. През цялото време бях много позитивно настроен, че ще се случи, нямаше един специален момент.
- Колко време имаше пред теб да се насладиш на емоцията и да усетиш значението на успеха от промоцията във Висшата лига на фона и на мащабните празненства в града и съответно колко скоро ти се наложи да се върнеш обратно към подготвителен режим, само че вече за Висшата лига?
- Мисля, че първите 1-2 седмици можеш да се насладиш на това, защото за това играеш тази игра. Когато има такива моменти, които няма да се случат толкова често в живота ти – да влезеш във Висшата лига с Лийдс Юнайтед. С такива фенове, просто трябва да се насладиш и да вземеш тази енергия, която ти дават хората, и това чувство, което имаш от тази промоция. Да успееш да си починеш и след това да започнеш да работиш здраво, да се подобряваш и да искаш да се покажеш в най-добрата лига в света.
- Каква в твоите очи е голяма разликата между Висшата лига и Чемпиъншип и колко е трудна адаптацията към Висшата лига?
- Бих казал, че индивидуално футболистите са много по-добри, отколкото в Чемпиъншип. По-бързо трябва да се мисли, по-бърза е играта. Нямаш право на грешки, защото, когато правиш грешки, директно противниците ти използват това. Винаги трябва да си концентриран, защото в един момент могат да те хванат за 1 секунда да не си концентриран и да допуснеш гол или нещо друго да се случи. Това мисля, че са различните неща спрямо Чемпиъншип.
- Насочвам те конкретно към двубоя срещу Арсенал, когато направи дебюта си като титуляр във Висшата лига. Имаше ли психологическо напрежение в теб на фона на играчите и отборът, срещу който се изправи тогава?
- Не, не бих казал, защото винаги се старая да съм си „в моя тунел“ – да съм концентриран, независимо дали играем навън на „Етихад“ или където и да е. Навън с Арсенал или вкъщи с отбор от трета лига за купата, аз винаги се опитвам да съм концентриран, да съм в моя тунел, така че нямах някакво напрежение. Ясно е, че се усеща Висшата лига колко е мощна и каква сила има тази лига.
- Даниел Фарке няколко пъти е изказвал възхищението си от твоята работна етика, отдаваш ли това и на неговото влияние като треньор и какви са цялостните ти впечатления от него?
- Аз винаги се старая да бъда голям професионалист. Най-важното е на терена да даваш газ, на всяка тренировка да дам всичко и съответно по време на мачовете. Старая се и извън терена да бъда професионалист – с хранителен режим, колко и кога спя, много са факторите. Можеш да се опиташ да се подобриш и да помогнеш на тялото си да е винаги на много високо ниво. Много е хубаво да имаш треньор, който разчита на теб, който ти има много голямо доверие, както и ние отбора имаме голямо доверие към него. Това са взаимоотношения, които са много важни за футболистите и за него. Това е нещо, от което много се радвам и помага в играта ми.
- Трудна ли беше за теб адаптацията към живота в Англия чисто в личен план, защото ти си живял основно в Германия през по-голямата част от живота си и първият трансфер идва може би в една непозната за теб страна?
- Да, факт. Трябваха ми първите няколко месеца, за да се адаптирам към футбола в Англия, който се играе, но в момента, в който успях да се адаптирам и да преодолея това, мисля, че това ми помогна за самия мен, за играта ми и като човек. Да отидеш в друга държава, да отидеш в Англия да живееш, сега вече ми е трета година тук и просто ми прави удоволствие да съм тук – обичам как играят англичаните, обичам футбола тук, колегите са много готини момчета и ми е наистина кеф и се радвам всеки ден да идвам на базата и да тренирам и да играя.
- Ти спомена за разликата между германския и английския футбол – можеш ли да навлезеш в малко повече детайли за това. Кои са основните разлики между футбола в Германия и Англия?
- Бих казал, че индивидуално футболистите във Висшата лига са на едно много, много високо ниво. Всеки отбор има толкова добри футболисти, при това не само тези, които започват, но и на скамейката момчетата, които влизат. Вижда се с какви пари разполага Висшата лига. Тактически е на много високо ниво, динамиката на играта е просто много, много висока и това бих казал, че е голяма разлика, сравнено с Германия.
- През последните години се забелязват сериозните инвестиции от големите клубове в играчи на позицията дефанзивен халф. Като играч на тази позиция ми е интересно да те попитам кое е най-трудното от това да бъдеш на тази позиция кои са най-важните качества, които се изискват от един качествен дефанзивен халф?
- Бих казал, че едно много важно качество е винаги да играеш на едно добро ниво, на константно ниво и това да го правиш 30, 40, 50 мача. Мисля, че това е много трудно и затова имам много голям респект към футболисти като Кимих и Родри, които го правят това сезон след сезон в продължение на толкова години вече. На тази позиция нямаш право да си позволяваш грешки, защото противникът директно се възползва от тях. Например, ако си крило или нападател, имаш ден, в който не си добре – случва се, но често нищо опасно не произлиза от това. А на моята позиция трябва винаги да внимаваш, защото една грешка може директно да реши един мач. Затова бих казал, че това е едно важно качество – да играеш винаги на ниво, във всеки мач. Впоследствие трябва да помагаш на отбора, да комуникираш, да спомагаш за баланса на отбора – когато пресираме високо или когато стоим по-дълбоко по терена. Много са нещата, защото това е централна позиция и колегите ти разчитат на теб и това са неща, които на тази позиция трябва да имаш.
- Често е споменавано, че с баща ти обсъждате твоето представяне на терена. Зачестиха ли тези разговори сега във Висшата лига и какви са най-честите напътствия, които получаваш от него?
- Да, с баща ми говорим винаги за мачовете ми – какво мога да подобря, какво направих добре. В някои мачове го правим с малко повече детайли, в други – не. Аз винаги гледам индивидуалното клипове от мачовете, баща ми също често ги гледа. Помага ми, винаги е много спокоен и заедно гледаме нещата и говорим за това какво аз съм почувствал в даден момент, той какво вижда в него и това наистина ми помага много.
- Иска ми се да насочим вниманието и към последните мачове с националния отбор. Не беше първият случай за теб да играеш пред пълен стадион, но има ли по-специално усещане да го видиш с националния отбор, срещу Испания пред толкова много български зрители?
- Да, беше за мен. Много се зарадвах за пръв път да играя в България с 40 хиляди. Имаше много хубава атмосфера преди мача и това е нещо, което наистина много ми хареса и се чувствах много горд да играя в този мач за нашата държава. За жалост не беше резултатът, който си представяхме, но въпреки това играхме с европейския шампион и беше един много тежък мач. Благодаря на хората, които дойдоха и се опитаха да ни помогнат.
- През последните дни се появиха спекулации в медиите, че отношенията ви със селекционера Илиан Илиев не са били много добри. Има ли нещо вярно в това изобщо и какво ти е мнението за Илиан Илиев?
- Няма нищо вярно в това, което се пише. За жалост, се пишат някои неща, които не знам откъде идват. Аз имах добро отношение с треньора, беше ясно какво той каза след мача и защо не започнах с Грузия. Аз имах добро отношение към Илиан, за жалост сега той вече няма да ни е треньор. Аз си писах след това с него, и той ми писа, така че между мен и Илиан няма нищо. Пожелавам му всичко най-добро с Черно море и за жалост понякога във футбола нещата се променят и сега ще имаме нов треньор.
- Кои са твоите най-големи мечти на ниво национален отбор, какво смяташ че твоето поколение може да постигне?
- Най-голямата ми мечта е ясна – искам да се класираме на голям турнир. Аз искам да се класирам за турнир с България, знам, че в момента изглежда много, много трудно, но трябва да се подобрим като отбор, повече от младите ни таланти да играят в Европа и се надявам, че ще успеем в тази насока. От тези квалификации имаме още 4 мача, после започва Лигата на нациите, след това ще искаме да се класираме за Европейското през 2028, така че това ми е целта и се надявам много да успеем, защото това ще е нещо уникално в кариерата ми да се класирам с България на голям турнир, това е една голяма моя мечта.
- След добрия старт на кампанията, повишават ли се целите на отбора за края на сезона или все още първата и най-основна задача е през следващата година отново да бъдете във Висшата лига?
- Задачата е ясна – тази година трябва да останем в тази лига, искаме да останем в тази лига. Това ни е единствената цел и единственото, за което мислим в момента, защото видяхме в последните 2 години как се представиха отборите, които влязоха.
‐ И за финал, кои са твоите най-големи мечти във футболен план – има ли трофей, който се стремиш да спечелиш или пък отбор, в който искаш да играеш?
- Човек винаги има цели, аз самият имам много високи цели, искам някой ден да играя в един топ отбор. Искам да играя възможно най-високо, ако мога да играя в Шампионската лига, ще е нещо много хубаво – това е моя мечта. Мисля, че човек е важно да има цели и мечти и да ги гони.
