Спортният директор на Арда Ивайло Петков даде интервю за БЛИЦ, в което говорихме не само за състоянието на тима от Кърджали, превърнал се в хит на българския футбол. Иво се върна назад във времето и разказа за периода, в който беше футболист. И то не какъв да е, а един от най-добрите у нас. Ненапразно левият бек достигна до националния отбор, с чиято фланелка изигра 63 мача и участва на световни и европейски финали. Ненапразно Иво е трикратен шампион на България с Литекс и шампион на Турция с Фенербахче.
-Г-н Петков, може ли да се каже, че Арда излиза от кризата? Зимувате десети в класирането на ефбет Лига, продължихте напред за Купата на България.
– Не бих казал, че сме били в криза. По-точно – имаше спад в играта ни, но в последните 5 мача за първенството и за Купата показахме стабилност и излязохме от това състояние.
–Очаквахте ли такава гръмка победа с 3:0 над Черно море за Купата на България и то насред Варна…
-Често казано, преди мача видях, че треньорът ни Александър Тунчев е притеснен. Казах му, че ще бием с 2:0 или с 3:0. Виждах как тренират момчетата, виждах желанието им да се докажат и за щастие се получи.
–Финансово как е Арда? Стабилен ли е в това отношения клубът?
-Да, категорично. Дължим една премия, която не е платена. Но този въпрос ще бъде решен съвсем скоро. Откакто вече 3-4 години Яшар Дурмушев стана собственик, нещата се стабилизираха. Той работи с желание, с амбиция и внесе финансова сигурност в клуба. Аз съм вече пета година в Арда, през този период имахме трима президенти и категорично мога да заявя, че в момента сме най-добре. Отиващата си календарна 2025 година е най-успешната в историята на Арда. Участвахме в евротурнирите, където се представихме на ниво. А цялостно през тези пет години два пъти играхме в Европа, веднъж отпаднахме от Левски на бараж. Бих казал, че Арда вече е сред големите отбори в България. Вече сме фактор в първенството и в родния футбол като цяло. И всичко това благодарение и на треньорския щаб в лицето на Александър Тунчев. Радващото е, че той прогресира като наставник и е един от най-добрите у нас. Тунчев има чудесен екип, а най-важното е, че всеки си върши професионално своите задължения.
-Едно от нещата, които правят впечатление, е че залагате повече на българи в състава.
-Да, това е част от нашата политика – да залагаме на българското. Е, привличаме и чужденци, но в тима ни преобладават доста българи, които са ядрото на тима.
– Нещо по селекцията. Да чакаме ли интересни имена.
– Търсим само централен нападател. Причината е, че Георги Николов е тежко контузен. Знаете, че той скъса връзки, а това е една от най-сериозните контузии в спорта. Аз също съм имал такава. Възстановяването е между 5 и 7 месеца. Радващото е, че операцията на Жоро на 8 ноември премина успешно в София. Оперираха го д-р Василев и д-р Точков. В момента имаме само един централен нападател – Патрик Луан. Поради тази причина търсим таран. Всичко друго, което се изписа, не отговаря на истината. То не бяха вратари, защитници, халфове и така нататък. Тук обаче искам да уточня, че ако продадем наши футболисти, тогава ще търсим играчи и на техните постове.
– Опитните Ивелин Попов и Антонио Вутов ще останат ли през следващия сезон, тъй като договорите им изтичат.
-На Вутов договорът му изтича чак след две години. Да, този на Попов свършва след края на сезона, но има време. Спрямо състоянието на Ивелин и желанието му да продължи да играе футбол, може да удължим договора му. Но ако окончателно реши да спре, това ще е негово пълно право. Той е доказан футболист и помага на по-младите.
-Кой е най-трудният трансфер, който сте осъществили в Арда?
-На Преслав Боруков в португалския Маритимо. Намесиха се агенти. Опитаха се да му променят договора. Имахме една-две безсънни нощи. Но всичко в крайна сметка премина благополучно.
– Да се върнем назад във времето. Преди да заемете високия пост в Арда, май бяхме близо до такъв и в Ботев Пловдив…
– Така беше. Имах 3-4 разговора с тогавашния собственик на „канарчетата“ Антон Зингаревич. Даже се срещнахме, преговаряхме. Но нещата не се получиха. Явно не е трябвало да стане.
– През сезон 2019/20 бяхте спортен директор на Левски. Защо се стигна до раздялата ви със „сините“?
– С идването на Сираков моят престой на „Герена“ приключи. Наско каза, че няма нужда от спортен директор и се разделихме. Изкарах 7-8 месеца и
се гордея с
работата си
в Левски
Когато бях поканен от Димитър Ганев и Васил Божков, плановете бяха в следващите три години да се изчистят дълговете на клуба и да се направи отбор, който да се бори за титлата. През този период трябваше да изградим силен тим. Аз и изпълнителният директор Павел Колев работехме във финансова трансферна рамка, която само аз, той и хората над нас знаеха. През този период направихме тренировъчен терен, чисто нов изкуствен терен, ремонт на съблекалнята на стадиона, на треньорската стая. Ремонти на общежития, на самата школа. Бяхме на прав път. Но, знаете, появиха се проблемите за Васил Божков. После дойде Сираков… Дали му се сърдя? В никакъв случай. Така е решил, така е направил. Така беше и с Хубчев, не само с мен. Тук няма място за сръдни. Категоричен съм.
-Докато бяхте спортен директор на Левски, се появиха „информации“, че паралелно сте изпълнявали и функциите на футболен мениджър.
-Да, имаше донос, пуснат срещу мен. Вдигна се много шум за нищо, защото мениджърската ми фирма беше замразена. Но някои бяха решили да ме атакуват. Изчистиха се обаче нещата. БФС ме извика на среща, където се видя и се доказа, че не съм вършил нищо нередно.
-Имало ли е оферта към Вас от ЦСКА и Левски, докато бяхте футболист?
-Да. Докато бях още в Спартак Плевен, имаше сериозен интерес към мен и от четирите столични тима ЦСКА, Левски, Славия и Локомотив. След като изиграх нелоши мачове с плевенчани в елита, ме поиска и Гриша Ганчев в Литекс. На полусезона, докато ловчанлии още бяха в „Б“ група, Пламен Гетов осъществи продажбата ми в Литекс. Договорът ми обаче влезе в сила от лятото на 1997 година.
–Любопитен е фактът, че сте ставали шампион и с Литекс, и с турския Фенербахче?
-Да, така е. С Литекс имам три титли. Първата е през 1998 година, а другите две през 2010 и 2011 година, когато се върнах в Ловеч след дълга кариера зад граница в Турция и в Русия. Освен това с Литекс имам Купа и Суперкупа на България.
–Разкажете за престоя ви Турция, който е впечатляващ.
– Първо играх 5 години в Истанбулспор. Всеки сезон имах по 35 мача. Хората ме приеха, дадоха ми шанс. Истанбулспор се превърна в моето футболно семейство. Бяхме солиден отбор заедно със Здравко Здравков, Александър Александров-Кривия и бившия ми съотборник от Литекс Албан Буши. След това клубът изпадна в криза и се наложи да продаде на два от грандовете част от основните си футболисти. Аз и още едно момче бяхме трансферирани във Фенербахче, а друг играч на Истанбулспор подсили Галатасарай. Станах шампион на Турция с „фенерите“ – постижение, което ме топли и радва и до днес. Няма да забравя какъв купон се получи в азиатската част на Истанбул. Море от щастливи хора. Невероятна гледка!
-Оставили сте голяма следа в националния отбор. Имате 63 мача за България, играли сте на световно първенство (1998 година) и европейско първенство (2004 година). Кой от тимовете беше по-добър – този от Мондиала във Франция или този от Евро’04 в Португалия?
-Тимът от 1998 година беше по-силен, с много доказани и можещи футболисти. През 1994 година като юноша излизах по улиците да се радвам на успехите на героите от Пеневата чета, а три години по-късно се озовах в една съблекалня с тях. 2004 година също имахме добър отбор с отлични футболисти. Но по време на квалификациите играехме по един начин, а на самото първенство – по друг. В квалификациите действахме по-затворено, по-сигурно. На европейските финали заложихме на по-красивия футбол, тръгнахме да пресираме високо шведите и видяхме какво се получи…
– В Турция имате престой и в Анкарагюджю, а в чужбина оставяте следа и в руския клубен футбол с екипа на Кубан.
– Кубан не беше гранд, даже изпаднахме, но после беше направена сериозна организация и влязохме в Първа лига. Руският футбол тогава се развиваше перфектно. Ненапразно ЦСКА Москва спечели през 2004 година Купата на УЕФА. Имаше само един проблем – дългите пътувания заради огромната площ на Русия. Хубавото е, че създадох много контакти в руския футбол, които ми помагат и днес в работата ми като директор на Арда.
-Кои са най-добрите Ви приятели във футбола?
– Имам много приятели, не мога да назова един или двама. Разбирам се с много хора. Не съм конфликтна личност и няма човек, на когото да имам зъб. Просто не съм злопаметен.
– Кои са най-големите премии, които сте получавали като футболист?
– Ако говорим за цялостна премия, това са тези от националния отбор за класирането на световното, а после и на европейското първенство. Както и тази, когато станах шампион на Турция с Фенербахче. А що се отнася за премия, дадена само за един мач – веднъж в Русия получихме по 25 000 долара. В Турция съм за успех в мач сме взимали по 20 000 долара.
– Имате двама синове. Разкажете ни за тях?
-И двамата са раждани в Турция. Големият Павел е набор 99 и спря да играе футбол. Малкият Слав е роден през 2002 година и в момента е в Спартак Плевен. Гордея се с тях. Те са пример за трудолюбие, честност и човечност.
-Откога се познавате със съпругата ви Мариела?
– Историята на нашата връзка е много интересна. Запознахме се, когато бяхме 15-годишни. Това е случи на 3 януари в дискотеката в Долни Дъбник. Влюбихме се от пръв поглед и вече 35 години сме заедно. Оженихме се на 3 юли 1998 година – малко след като се върнах от световните финали във Франция. Знаете ли кое е най-любопитното – жена ми е само два дни по-голяма от мен. Тя е родена на 22 март 1976 година, а аз на 24 март 1976 година. Раждани сме в една болница – в Плевен. Още по-интересното е, че майките ни са били в една и съща стая… Какво нещо е съдбата, нали… Жена ми и е моята голяма опора в живота. И ако трябва да съм напълно откровен, радвам се, че в тези бурни времена успяхме да запазим семейството си, да сме заедно сплотени и до днес аз, Мариела и синовете ми. Чувствам огромна подкрепа от тях, а аз им отговарям по същия начин. Ето това е моето най-голямо щастие!
