Лора Христова вече не е просто талантът на българския биатлон, а олимпийска медалистка. Бронзът в индивидуалната дисциплина на 15 км в Италия върна България на подиума на Зимни олимпийски игри и превърна 22-годишната състезателка в символ на новото поколение в този спорт. С 20 от 20 повалени мишени и хладнокръвие в най-напрегнатите моменти тя направи състезание по учебник - постижение, което я изведе сред най-големите изненади на форума, но и сред най-големите имена.
"Осъзнавам, че това е голям скок за страната ни, за българския биатлон. Много съм щастлива, че успях да го постигна“, заяви Христова в предаването "Арена спорт“ по БНТ.
Макар мнозина да определиха отличието ѝ като сензация, самата тя признава, че е вярвала в потенциала си, макар да не е очаквала точно на тази Олимпиада да се случи пробивът.
"Знаех, че съм способна на резултат, но честно казано не очаквах, че ще се получи сега. Все още съм доста млада. При чиста стрелба знаех, че имам шанс“, откровена е троянката.
След края на игрите статистиката потвърди усещането за изключително представяне. Христова оглави класацията за най-точна стрелба при дамите с 95,7% успеваемост, редом до финландката Суви Минкенен. На въпроса как се постига подобна ефективност, тя отговаря просто: "Като не му мисля много. Оставам спокойна и нямам очаквания, които да ме разконцентрират. Не се емоционирам силно по време на стрелбата.“
Зад успеха стои и системната работа в отбора през последните две години под ръководството на специалисти като Волфганг Пихлер.
"Работихме много професионално и усилено. Пихлер беше страхотен мотиватор. Вярваше в нас, дори когато ние самите не вярвахме“, подчертава Христова.
В Италия тя бе близо и до второ отличие в масовия старт на 12.5 км, но две грешки в последната стрелба я оставиха на 14-о място. Въпреки това представянето ѝ затвърди усещането, че България разполага със състезателка от световна класа. Неслучайно Христова бе избрана за знаменосец на делегацията ни на церемонията по закриването.
Младата биатлонистка признава, че не усеща допълнително напрежение след медала.
"Фокусирам се върху елементите от стрелбата и бягането, които трябва да изпълня. Така успявам да се абстрахирам“, обяснява тя.
Особено важна за нея е подкрепата на съотборничката ѝ Мария Здравкова, с която тренират и живеят в тясна връзка от години.
"Опора сме една на друга. Не само в хубавите моменти, които се виждат на екрана, а и в трудните“, казва Христова.
Не по-малко значима е ролята на семейството ѝ.
"Казаха ми, че ме обичат и че вярват, че мога да постигна всичко, което искам“, споделя тя за разговора с родителите си след медала.
Пътят до олимпийския подиум започва още на 11-годишна възраст в Троян, където Христова сама решава да се запише на биатлон.
"Много ми хареса стрелбата. Не знаех какво ме чака във функционалната подготовка, но не съжалявам“, усмихва се тя.
Днес, когато името ѝ се свързва с олимпийски медал, тя иска то да бъде асоциирано с нещо повече: "С мотивация към подрастващите. И с вяра – че могат да постигнат всичко.“
А посланието ѝ към децата, които са гледали състезанието и мечтаят за същия успех, е кратко и силно: „И ти можеш.“
