Българката Десислава Божилова влезе в историята на световния снукър. Тя ръководи финала на световното първенство в „Крусибъл“ и стана първата жена, която е била съдия на в мачовете за титлите в трите най-големи турнира, след като вече имаше във визитката си финали на "Мастърс“ Шампионата на Обединеното кралство през 2022. Пред „МачКаст“ Божилова говори за своя път в снукъра и за финала на световното.
- Да започнем от големия финал на световното първенство по снукър в „Крусибъл“ - място, което според всички дава специална енергия. Как усети това събитие и колко се притесняваше преди това?
- През целия месец по време на световното основното нещо беше да се концентрирам и да си напомням, че това е мач като мач, знам какво да правя и да не се отдавам на емоции или притеснения. В деня преди финала дойде Олег Велинов, президент на Българската федерация по снукър, заедно с българска агитка, други членове на федерацията, приятели. Направиха ми много приятна изненада, разчувстваха ме и и изведнъж започнах да осъзнавам, че това е финал, огромно постижение. И започнах леко да се притеснявам, да имам повече емоции, но на следващия ден станах сутринта, оправих се, подготвих се за мач както по принцип и си влязох в ритъм. Може би първите 5 минути на мача все още имаше малко нерви и притеснение, но когато се концентрирах стабилно, всичко беше наред.
- Твоята задача като съдия на финала е да следиш правилника, дали топките се вкарват в необходимата подредба, дали играчите са непрекъснато докоснали земята.
- Да, поне единият крак трябва да е на земята, докато изпълняват удар. Основната ни работа е да следим за фалове, друга част от работата е да обявяваме точките, както и контрол на публиката. В снукъра идеята е да има пълна тишина. Като се случи някои хора да са по-приказливи или пък решат да хапнат нещо, трябва да правим забележки.
- Случва ли се да изгоните някого?
- Да, редовно се случва.
- Сега на финала нямаше такива неща, нали?
- Имаше.
- Колко души изгони?
- Искаше ми се двама, но само един. Разбирам ги, защото хората стават емоционални. Освен това, в последните две години в „Крусибъл“ най-предните два реда ги продават с ВИП билети, към които са включени вечеря, напитки и т.н. Особено като дойде време за вечерната сесия, по-късните часове, хората вече не ги свърта на едно място и започват да пречат. По принцип се укротяват след един-два разговора, но когато видим вече, че няма накъде – все пак идеята е да има хубав мач и се налага да ги помолим да си тръгнат.
- Каква е твоята подготовка преди мач и имаше ли нещо специално преди финала сега?
- Нищо специално не съм направила. Тъкмо обратното – опитвах се да вляза в стандартния ритъм като за всеки един мач. Подготовката – основното е, че отиваме на работа един час преди да започне сесията и трябва да подготвим костюми, ръкавици, триъгълници, да си проверим масата дали е ок, удължителите, джобовете и т.н. Половин час преди началото на сесията редим масата. Това го правим, защото тейбъл фитъри, хората, които поддържат масите, често правят проучвания и бяха установили, че ако оставим топките половин час по-рано, те поемат от температурата, защото масите са нагрявани. И всъщност това води до една идея по-малко кикове по време на мач. Така че правим и това по минутата. След това отиваме да разговаряме с играчите, отивам, представям се, казвам, че аз съм съдия на еди-коя си маса, защото на някои турнири има по много маси, казваме в колко часа точно ще излезем на масите. След това ми остават 10-15 минути за мен, да пия едно кафе набързо, да се концентрирам, да остана насаме със себе си.
- Как видя самия мач – легендата Марк Уилямс срещу Джао Шинтон, който според всички е бъдещето и стана световен шампион?
- Марк Уилямс е един от най-великите състезатели. Плюс на тази възраст, плюс това, че последните месеци има проблеми с очите – направи невероятна игра през целия турнир. Шинтон е един от най-големите таланти, които някога е имало в спорта. Очаквах да е много готин мач. Първата сесия започна по-слабичко, втората и тя не беше супер. Това, с което ще запомня финала, е последната сесия. Защото когато обявиха Марк Уилямс пред публиката, цялата публика стана на крака, невероятни аплодисменти. Той се разчувства малко, беше с насълзени очи, просто заради това уважение от публиката. Излезе и даде всичко от себе си, игра така, все едно няма какво да губи. Получи се невероятен мач, тази последна сесия няма да я забравя.
- На кадрите се вижда, че Шинтон първо поздравява теб.
- Видях в социалните мрежи, че единият от коментаторите казва, че Уилямс ще е първият човек, който поздравява Шинтон, защото по принцип е така. Но на кадрите се вижда ясно. Пристъпих назад, за да им оставя техния момент, но той се засили към мен, няма да му откажа, разбира се, че ще го поздравя.
- Да се върнем към правилника - има много детайли, които трябва да се следят в този спорт, нали?
- Доста са, да. Преди 5-6 години пренаписвахме правилата.
- Колко са големи тези правила?
- 30 и няколко страници, малък формат. Когато ги пренаписвахме, идеята беше да ги направим по-достъпни. Човек, който никога не е играл, не е гледал снукър, да може да ги прочете. Но все пак е невъзможно един човек да ги прочете и да разбере за какво става въпрос. Защото са доста заплетени, с доста изключения, доста тънкости. Дори лицензиран съдия може да има леки пропуски. Аз си чета правилата преди всеки турнир, преди всеки финал. Не защото не ги знам, а защото е хубаво да се поддържа ниво, случайно да не съм забравила нещо, да не съм пропуснала. Правилата са доста заплетени, често има случаи, в които професионални играчи не са наясно с дадено правило и цялата отговорност е на нас.
- Чувстваш ли се вече достатъчно опитна, въпреки че си много млада?
- Да, но в един момент разбрах, че годините нямат значение. Има съдии от 20 или 30 години, но имат много по-малко опит от мен Аз ходя на адски много турнири през годината, но имам опит и на най-големите мачове, най-големите сцени. Това е важното – човек да се научи да се справя в такива ситуации – пред огромна публика, на огромни мачове, а не толкова да имаш 20 години опит, но на квалификации. Не могат да се сравняват двете неща.
- Как се запали по тази игра? Как реши да станеш съдия, а не състезател? И защо точно снукърът?
- Като бях дете, може би на 13 започнах да играя билярд в Сливен с приятели. Повечето тийнейджъри играехме билярд. Аз се запалих, имахме няколко играчи, които са доста добри. Нямаше треньори по това време. Гледах по-добрите, те ми помагаха и реших, че ще гледам снукър по телевизията, за да науча за движението на бялата топка, фалцове и т.н. После като се преместих в София, покрай демонстративните мачове, чух за Асоциацията на снукър реферите, реших да пробвам и ми хареса.
- Ти си първата жена, която ръководи трите големи финала. Как те кара да се чувстваш това?
- Изпълва ме с гордост, защото много работих за това. Когато започвах, не очаквах да има такъв шанс С много работа доказах, че мога и че го заслужавам. Първата жена в света съм, която го постига. Дано да има още много жени. По-горда съм за това, че изобщо успях да го постигна. Аз съм деветият човек в историята, който ръководи трите големи финала. Когато погледнах списъка на съдиите преди мен – моето име да е наред с техните, това ме кара да се чувствам добре и да се радвам, че съм го постигнала.
- В света на снукъра знаят за България благодарение на теб.
- Да, особено в Китай вече са много добре запознати с България.
- Вярваш ли, че ще имаме състезатели на високо ниво? Все повече хора играят снукър.
- Да, снукърът се развива толкова бързо в България в последните години. Имаме много стабилни играчи, вече имаме и треньори. Така че може би от поколението, което сега започва да тренира, говоря за децата, със сигурност ще имаме някого. Затова е хубаво да има повече деца. Ако играят пет деца в цяла България, шансът за професионалист е много по-малък, отколкото ако са 500 деца. Все повече деца се записват и искат да пробват. С билярда нещата също вървят добре. Имаме професионален състезател. Децата може да пробват снукър и да не им хареса, да се пробват на билярд, или обратното. Хубаво е човек да пробва такива спортове, защото дават много.
- Колко си добра на снукър?
- Последните години вече изобщо не играя. Дори и билярд. Може би играя билярд 2-3 пъти в годината. Ходя в клубовете, но по-скоро за социализация. Когато човек го работи нонстоп, иска да се откъсне и да си почине, а не да отида в залата и да играя. Но за снукъра – по време на пандемията си помислих защо да не тренирам малко и да се пусна на европейското първенство за жени. Има и добри състезателки, но масата са на базово ниво. Ако тренирам няколко месеца, имам шанс да изляза от група на европейското. Но това означава да отделям страшно много време. А мен постоянно ме няма. Предпочитам като се прибера, да имам време за семейство, за приятели, за почивка, а не да ходя по зали.
