Източник: EPA/БГНЕС
"Готови сме да говорим с всеки по всяка тема, готови сме да търсим решения и в това не бива да има съмнение, но тези решения трябва да включват защитата на македонската национална идентичност", заяви македонският премиер Християн Мицкоски, цитиран от МКД.
Позицията ни е ясна - кажете ни ден предварително къде трябва да отидем и с кого трябва да разговаряме, и ще бъдем там. Проблемът е, че в момента не знаем с кого да говорим. От една страна, София твърди, че това е въпрос между Македония и Европейския съюз, затова отиваме в Брюксел.
От друга страна, възниква въпросът защо преговаряме без България. Когато заявим, че искаме да говорим директно със София, чуваме същия отговор обратно.
Ние сме сериозни хора и искаме диалог. Просто ни трябва ясен сигнал, оплака се северномакедонският премиер.
Въпреки това, откакто беше прието френското предложение през 2022 г., настъпиха някои промени. В Брюксел все по-често се говори, че настоящият модел на разширяване не работи достатъчно ефективно.
Мицкоски отдавна твърди, че проблемът не е само в конституционните промени, а в липсата на гаранции, че след приемането им няма да последват нови условия от София.
В контраст с това председателят на СДСМ Венко Филипче, упорито твърди, че включването на българите в Конституцията е последното препятствие по пътя към ЕС и затова настоява за референдум по този въпрос.
В София обаче са последователни: условието не е само включването на българите в македонската конституция.
След това следват въпросите, свързани с историческото наследство, езика и националната идентичност... въпроси, които дълбоко засягат езиковата, историческата и националната идентичност на македонците.
Порталът МКД припомня, че по отношение на Македония позицията на ЕС относно конституционните промени и започването на преговорите досега не е претърпяла официална промяна.
Въпреки това, след твърдата позиция на македонското правителство за включването на българите в Конституцията и искането му за гаранции, според изявления на представители на администрацията в Брюксел и на държави-членки на ЕС, се усеща, че е настъпила известна промяна в европейската перспектива по този въпрос.
Македония е направила повече отстъпки през последните две десетилетия, отколкото която и да е друга страна кандидатка, казват някои европейски политици.
Хърватският премиер Андрей Пленкович е сред европейските лидери, които публично посочват, че страната заслужава да отбележи напредък заради компромисите, които е направила, като предупреждава, че доверието в ЕС страда, когато договорените условия постоянно се допълват с нови изисквания.
Очевидно е, че ЕС търси нова формула за разширяване, а в Брюксел все по-често се отправят предупреждения за опасностите от билатерализиране на европейската програма и от политически блокади, предупреди МКД.
Германският канцлер Фридрих Мерц наскоро заяви, че са необходими нови форми на интеграция, които да позволят на страните кандидатки постепенно да се включват в европейските политики и институции още преди пълноправното им членство.
В Брюксел вече се обмислят модели за по-широк достъп до единния европейски пазар, поетапно членство и постепенно поемане на правата и задълженията, произтичащи от членството в Съюза.
Европейските лидери все по-често заявяват, че настоящата система е уязвима към двустранни блокади, които нямат пряка връзка с европейските критерии и стандарти.
Най-добрата илюстрация за това е блокадата на европейската интеграция на Македония от страна на България, обвинява МКД./news.bg
