_medium.jpg)
Източник: EPA/БГНЕС
Реакцията на Русия на американската "канонерска дипломация" във Венецуела беше сравнително сдържана по стандартите на Кремъл и имаше по-скоро формален характер, пише "Политико".
Министерството на външните работи излезе със стандартна риторика, като направи изявления за "крещящи неоколониални заплахи и външна въоръжена агресия".
Без съмнение то настоя САЩ да освободят заловения Николас Мадуро, а заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев нарече цялата операция "незаконна" — но в думите му се съдържаше и нотка на възхищение. Медведев говори за последователността на президента на САЩ Доналд Тръмп и за това как той открито защитава националните интереси на Америка.
Показателно е също, че руският президент Владимир Путин все още не е коментирал пряко отвличането на своя бивш съюзник. Нито пък Кремъл се поколеба да подкрепи бившия вицепрезидент Делси Родригес като временен лидер на Венецуела, като го направи само два дни след като Мадуро беше отведен в килия на затвор в Ню Йорк. Като цяло човек би очаквал много по-силна реакция.
Все пак съюзът на Путин с Венецуела датира от 2005 г., когато той прегърна шефа на Мадуро — Уго Чавес. Двете страни подписаха поредица от споразумения за сътрудничество през 2018 г.; Русия продаде на Венецуела военно оборудване за милиарди долари; а отношенията се затоплиха с провокативни съвместни военни учения.
"Еднополюсният свят се разпада и приключва във всички аспекти, а съюзът с Русия е част от тези усилия за изграждане на многополюсен свят", обяви Мадуро по това време. От 2006 до 2019 г. Москва отпусна заеми и кредити на стойност 17 милиарда долара на Венецуела.
Тогава на какво се дължи сегашната реторична сдържаност? Изглежда, че всичко може би е пазарлък - поне за Кремъл.
Москва вероятно няма желание да разклаща лодката с Вашингтон за Венецуела, докато активно се конкурира с Киев за благоволението на Тръмп. По-добре американският лидер да загуби търпение с украинския президент Володимир Зеленски и да изхвърли него от лодката, отколкото Путин.
Освен това Русия вероятно няма никакъв интерес да рекламира досега успешната въоръжена интервенция в Украйна, която само би подчертала собственото ѝ безсилие в Латинска Америка и неспособността ѝ да защити някогашния си съюзник.
Всъщност има основания да се подозира, че Кремъл е намерил изпълненото с хирургическа прецизност отстраняване на Мадуро и зашеметяващата демонстрация на твърда сила на САЩ за доста дразнещи. Руските ултранационалисти и твърдолинейни милитаристи със сигурност са го видели по такъв начин: "Цяла Русия се пита защо не се отнасяме с враговете си по подобен начин", написа неоимпериалистическият философ Александър Дугин, съветвайки Русия да го направи "като Тръмп, да го направи по-добре от Тръмп. И по-бързо". Дори рупорът на Кремъл Маргарита Симонян призна, че има причина за "завист".
От гледна точка на Русия това е разбираемо чувство - особено като се има предвид, че "специалната военна операция" на Путин в Украйна вероятно е била замислена като бърза мисия за обезглавяване, целяща отстраняването на Зеленски и поставянето на прокремълски сатрап на негово място. Четири години по-късно обаче няма край.
Това е по същество демонстрация на военната мощ на Америка, която подчертава границите на военната ефективност на Русия. И така, защо да се обръща внимание на това?
Според Бобо Ло - бивш заместник-ръководител на австралийската мисия в Москва и автор на "Русия и новият световен безпорядък" - обаче има и други обяснения за реторичната сдържаност. "Отстраняването на Мадуро е доста смущаващо, но, нека бъдем честни, Латинска Америка е най-маловажната област за руската външна политика", отбеляза той.
Освен това, операцията на САЩ има "редица непредвидени, но като цяло положителни последици за Кремъл. Тя отклонява вниманието от конфликта в Украйна и намалява натиска върху Путин да прави каквито и да било отстъпки. Тя легитимира употребата на сила в преследването на жизненоважни национални интереси или сфери на влияние. И делегитимира либералната идея за международен ред, основан на правила", обясни той.
Фиона Хил - експерт по Русия в Института Брукингс, която отговаряше за европейските и руските въпроси в Белия дом през част от първия мандат на Тръмп, подкрепя тези разсъждения: "Русия просто ще се възползва от употребата на сила от Тръмп във Венецуела - и решимостта му да управлява страната отдалеч - за да твърди, че щом Америка може да бъде агресивна в задния си двор, същото важи и за Русия в нейната "близка чужбина".
Всъщност, още през 2019 г. Хил заяви, че Кремъл е сигнализирал, че що се отнася до Венецуела и Украйна, ще бъде готов за размяна.
Всичко това звучи като двама мафиотски босове, които косвено се пазарят за разделянето на територията чрез своите подчинени и действия.
За Кремъл ключовият резултат от Венецуела е "не загубата на съюзник, а консолидирането на нова логика във външната политика на САЩ при администрацията на Тръмп - такава, която дава приоритет на силата и националните интереси пред международното право", посочи Центърът за нови евразийски стратегии на дългогодишния опонент на Путин Михаил Ходорковски. "Въпреки всички щети по репутацията и някои незначителни непосредствени икономически загуби, Кремъл има основание, като цяло, да бъде доволен от последните развития - чрез действията си Тръмп на практика одобри модел на световен ред, в който силата има предимство пред международното право".
И след свалянето на Мадуро помощниците на Тръмп само направиха това по-ясно. Докато обясняваше защо САЩ трябва да притежават Гренландия, независимо какво мислят гренландците, Дания или някой друг, влиятелният заместник-началник на кабинета на Белия дом Стивън Милър заяви: "Живеем в свят, който се управлява от сила, който се управлява от принуда, който се управлява от мощ".
Ето това е език, който Путин разбира. Нека пазарлъците започнат - стартирайки с Иран./news.bg
