Работници пробиха последния пласт скала в грандиозното строителство на Базовия тунел под прохода Бренер - проект, който ще свърже Австрия и Италия и ще промени картата на европейския транспорт. Тунелът, планиран за откриване през 2032 г., ще се простира на 56 километра, а с връзката към съществуващото подземно трасе към Инсбрук - на цели 64 километра. Така той ще измести швейцарския Готардски базов тунел като най-дългия железопътен тунел в света.
"Днес правим решителна крачка към изграждането на един от най-големите инфраструктурни проекти в Европа", заяви италианският премиер Джорджа Мелони на церемонията.
Проектът, чиято стойност възлиза на около 8,5 млрд. евро - с 2,5 млрд. над първоначалния бюджет, цели да намали времето за пътуване между Фортеца (Италия) и Инсбрук (Австрия) от 80 на под 25 минути.
Бренер е един от най-натоварените алпийски проходи. През него всяка година минават повече от 2,5 милиона камиона, 14 милиона превозни средства и 50 милиона тона стоки. Сегашното съотношение е около 70% товарен трафик по пътищата срещу 30% по железниците - баланс, който новият тунел трябва да обърне. Въпреки това проектът е изправен пред риск, защото Германия все още не е завършила необходимите северни трасета, които да осигурят ефективна връзка с тунела.
Алпите са дом на някои от най-амбициозните инженерни проекти в света. Готардският базов тунел в Швейцария, открит през 2016 г., с дължина 57 километра, досега държи рекорда за най-дълъг железопътен тунел. Льочбергският базов тунел, също в Швейцария, е с дължина 34,6 километра и облекчава значително трафика по оста север-юг. Симплонският тунел, открит в началото на XX век, е с дължина 19,8 километра и свързва Швейцария и Италия. Не бива да се забравят и пътните тунели като този под Монблан (11,6 км), който свързва Франция и Италия, или тунелът под Готард за автомобили (16,9 км), който също е от стратегическо значение.
Бренерският базов тунел не е просто поредното инженерно чудо - той е ключов елемент от европейската стратегия за зелена трансформация. Чрез прехвърляне на товарите от камионите върху влаковете ще се намали замърсяването на въздуха, ще се облекчи трафикът в Алпите и ще се създадат по-бързи връзки между Северна и Южна Европа. Успехът му обаче ще зависи от това дали всички страни по трасето ще изпълнят своите ангажименти и ще изградят необходимите връзки, за да може този проект да разгърне пълния си потенциал.
