Ролята на „Демократична България“ като опозиция е да работи и да гарантира, че страната се движи в посока, в която оставяме зад гърба си един дългогодишен корупционен модел, който беше завладял България. Нашата роля е този модел да не бъде възпроизведен наново. Това каза в интервю за Дарик радио съпредседателят на "Да, България" Ивайло Мирчев. Ето и още акценти от неговото интервю:
Ако реши да се кандидатира, Андрей Гюров може да спечели президентските избори. Той беше отличен премиер и ръководеше едно от най-успешните правителства, което произведе най-честните избори през предните 20 години. Андрей Гюров е харесван от хора далеч извън рамките на т.нар. демократична общност.
Виждаме големи заявки за реформи, после отдръпване и накрая вайкане колко е лошо. Правителството има тежко наследство от кабинета „Желязков“, но ситуацията с бюджета не е апокалиптична. С фокусирани мерки България може да влезе в рамките на 3% дефицит, особено когато има 20% ръст на приходите. Дългосрочно трябва да мислим за балансиран бюджет.
Евентуалната процедура по свръхдефицит е лоша новина за страната. Не е хубаво да казваме „ние казахме ли ви“, само че ние го казахме. Когато се обсъждаше бюджетът за 2025 г. говорихме много за това, че са заложени нереалистични проходи, които се слагат там само за да оправдаят огромни разходи към кръговете на ГЕРБ и ДПС.
ДБ има готовите десни, реформаторски мерки: поетапното освобождаване на пенсионерите в администрацията; държавните служители да започнат да плащат осигуровки; оптимизиране на администрацията и съкращаване на трайно незаетите щатни бройки; пакет за дигитализация в администрацията; частните болници да започнат да правят обществени поръчки; пациентите да бъдат известявани с есемес за услуги, заплатени от здравната каса, и др.
Всичко това са мерки, които предлагаме от много време. Те не бяха приети през миналата година, ще ги предложим отново.
Правителството трябва да си свърши работата и да убеди опозицията и българските граждани, че има истинска воля за реформи. Фискалната политика и позицията на България в Европа са най-големите рискове, пред които е изправена страната.
Радев е прав, че българският интерес трябва да бъде водещ. Но има една легенда, която трябва да бъде опровергана. Истината е, че България е дарила много малко, основно лекарства и хуманитарна помощ, на Украйна.
Същевременно Украйна е внесла от България оръжия за 6.5 млрд. евро. Отделно лекарства, гориво и други. Това са пари, инвестирани в българската икономика. България не дарява боеприпаси и оръжия за Украйна. Имаше, например, едни неизползваеми за страната ни бронетранспортьори, които дарихме, но за които получихме стотици милиони от ЕС.
Ние трябва да сме в А група в Европа, което означава да не се правим на Фицо или Орбан. Бъдещето е на две групи страни – едните, които без много приказки гледат напред и работят за бъдещето на Европа. И други, които се ослушват и снишават. Една от нашите роли като опозиция е да настояваме България да защитава това бъдеще и да работи за националния интерес. А не да говорим едно на вътрешната публика и друго пред Макрон и Мерц.
Трябва да си сътрудничим с Украйна, която е най-напред технологично, по отношение на дроновете. В България има много успешни предприемачи и трябва да работим заедно за модернизация на армията. Нека, например, да произвеждаме българо-украински дронове в България.
Все пак трябва да отбележим, че наблюдаваме управление, което дава сигнали, че ще работи за националния интерес, за разлика от предишното, чиито усилия бяха насочени единствено към отмяна на санкциите по „Магнитски“ за Пеевски.
