Снимка: БГНЕС
Парламентът прие на първо четене държавния бюджет за 2026 г. след продължили часове дебати, в които управляващи и опозиция влязоха в остър спор за рекордния дефицит, новия държавен дълг и липсата на реформи. Законопроектът беше подкрепен със 143 гласа „за“, 81 „против“ и без нито един „въздържал се“.
Бюджетът получи подкрепата на „Прогресивна България“ и ДПС, докато ГЕРБ–СДС, „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“ гласуваха „против“. Депутатите съкратиха и срока за предложения между първо и второ четене на пет дни.
Проектобюджетът предвижда дефицит по консолидираната фискална програма от 5,7% от брутния вътрешен продукт (БВП), приходи в размер на 49,6 млрд. евро и разходи за 56,8 млрд. евро. Заложена е възможност държавата да поеме нов дълг до 10,1 млрд. евро, като в тази сума е включен заем до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент SAFE. Очакванията са държавният дълг да достигне 37,7 млрд. евро, или 30,1% от БВП. За капиталови разходи са предвидени 9,36 млрд. евро, от които 4,028 млрд. евро са национално финансиране, а 5,331 млрд. евро – европейски средства.
Основният спор в пленарната зала беше именно около дефицита от 5,7%. Опозицията го определи като прекомерен и опасен за финансовата стабилност, докато управляващите заявиха, че той е резултат от наследени проблеми и че бюджетът показва реалното състояние на публичните финанси.
Вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев защити финансовата рамка.
„Това е смел бюджет – смел, но не и безразсъден“, заяви той и подчерта, че кабинетът няма да прехвърли тежестта върху българските граждани.
Председателят на парламентарната група на „Прогресивна България“ Петър Витанов заяви, че най-голямата реформа на кабинета е, че е показал истинското състояние на държавните финанси.
„Голямата реформа е показването на истината, защото само върху здрава основа могат да се правят политики. Можехме да продължим по същия начин на принципа „след нас и потоп“, но не го направихме“, каза Витанов.
От ГЕРБ–СДС Теменужка Петкова заяви, че партията няма да подкрепи бюджета. Според нея управляващите са заложили около 770 млн. евро по-малко приходи и близо 2,8 млрд. евро повече разходи в сравнение с проекта на кабинета „Желязков“.
По думите ѝ най-голямото увеличение е при разходите за издръжка и капиталовите инвестиции, а заложеният дефицит от 5,7% е рекорден и противоречи на Закона за публичните финанси и европейските фискални правила.
Красимир Вълчев от ГЕРБ–СДС заяви, че пред правителството има три възможности – повишаване на данъците, ограничаване на разходите или продължаване на сегашната политика. Според него правилният избор е връщане към по-консервативна бюджетна политика при запазване на ниските данъци.
От „Демократична България“ Мартин Димитров предупреди, че България е в началото на бюджетна криза.
„Това е един от най-високите дефицити в Европейския съюз. Средният дефицит в ЕС е 3,4%, а Европейската комисия вече започва процедура по свръхдефицит“, заяви той.
Според Димитров голяма част от заложените капиталови разходи няма да бъдат реализирани, а правителството е пропуснало възможността да ограничи издръжката и да проведе реални структурни реформи.
Отговорът на управляващите дойде от Тодор Джиков и председателя на бюджетната комисия Константин Проданов.
„Това е бюджет на наследството. Огромна част от разходите бяха прикривани през последните години“, заяви Проданов. Той подчерта, че увеличението на разходите за издръжка включва средства за болници, училища, полиция и други държавни дейности, а предвидените 4 млрд. евро капиталови разходи са разделени поравно между държавните институции и общините.
ДПС подкрепи бюджета на първо четене, но също отправи критики. Атидже Вели заяви, че дефицитът е прекалено висок, липсват сериозни реформи, а правителството се презастрахова с нов дълг и значителни капиталови разходи. Тя отбеляза, че Европейската комисия прогнозира дефицит за България от около 4,1%, което е значително под заложените 5,7%.
Лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев определи бюджета като изграден върху „две големи лъжи“. По думите му правителството предвижда 9 млрд. евро повече разходи спрямо 2025 г., като едва 1,2 млрд. евро от тях са за пенсии. Според него не съществуват и твърдените „скрити разходи“, а вместо това кабинетът оставя около 4 млрд. евро за непрозрачно разпределение чрез постановления на Министерския съвет.
Остри критики отправиха и от „Възраждане“. Цончо Ганев нарече проекта „мъртвороден бюджет“, който предвижда нови дългове без необходимите реформи. Димо Дренчев заяви, че дефицитът от 5,7% е „незаконен и нереалистичен“ и настоя правителството да намали административните разходи, вместо да увеличава винетните такси.
Novini.bg
