РЕШИМ ЛИ Е БЪРЗО ПРОБЛЕМЪТ „МАКЕДОНИЯ“ ?

(по повод статията на Ивайло Дичев „ Аз съм българин, аз съм македонец, аз съм марсианец“)

Войната срещу Украйна затъмни всички други наболели теми последните седмици – и това е нормално, когато се е разгорял толкова страховит пожар, при това заплашващ да стане още по-ужасен.

Но ето, че последните дни проблемът с Македония отново „засия“ и за два-три дни напълни медийното пространство с остри коментари. Поводите – съвместното заседание на Смесената българо-македонска комисия, създадения Общобългарски комитет за защита на националния интерес в Македония от учени и общественици и най-вече резултатите от преброяването на населението в Сев. Македония. Изтъква се, от една страна, че само три хиляди са се записали като „българи“ поради страха от репресии, а от другата (либерална) – че навярно хората с етническо българско самосъзнание са наистина около 3 000 и за какво толкова претендираме.

Струва ми се, че приятелите от либералния лагер (към който, мисля, и аз принадлежа) този път грешат. Проблемът изобщо НЕ Е В БРОЯ на хората, които (имат смелостта да) се заявяват като българи в С. М. Проблемът е в основите, в стълбовете на НАШАТА ЕТНИЧЕСКА ИДЕНТИЧНОСТ и конфронтиралата се с нея новомакедонска етноидентичност.
Защо ?
Като всяка етническа идентичност, и нашата се гради на няколко стълба (освен общия език, държава и пр.) – това са етно-исторически МИТОВЕ - близки или не толкова до историческата истина. Сред основните за нас са:
– Кирил и Методий и славянобългарската азбука;
– Аспарух, Симеон, Самуил и величието на българската войска, държава и култура в миналото;
– Величието на нашето Възраждане и героите му – вкл. героите за освобождение на Македония и тези от Балканските войни.
– Спасяването на евреите от нацизма – българите като благороден, толерантен народ, дал подслон на арменци, евреи и др. преследвани общности.

Но ето, че едва последните 2-3 години народът ни (а не само отделни общественици) разбра, че новоизкованата сев.-македонска идентичност се гради върху митове, които директно конфронтират и отричат значими наши митове - стълбове на идентичността ни.

Като:

– Кирил и Методий и азбуката са македонски!
– Самуил е македонец, а българите са „татари“, с които нямаме общо!
– Възрожденските герои – борци за освобождение (обединение), като Г. Делчев и др. не са българи! – Българите са фашисти, а не спасители от нацизма!
За масовото българско етническо (под)съзнание това е недопустимо. Направо кощунствено. Изведнъж се оказва, че нашите най-близки хора всъщност отричат етническата ни същност, такава, каквато ние от поне столетие възприемаме; подриват основни стълбове на НАШАТА етническа самоличност; единствени те сред всички европейци отричат достойнствата на българите, които ние сме приемали като даденост.

Ако не знаехме, какви ги говорят и пишат ежедневно македонците – едно затваряне на очите и вдигане на ветото можеше да мине пред българската общественост. Сега вече всички знаят. Милиони българи. Проблемът е там, че те ще възприемат вдигане на ветото като удар върху основите на етническата ни идентичност и това няма да бъде простено на правителството, което го направи. Защото наистина етномитовете, на които се е изградила новомакедонската идентичност (без мегаломанския за Великата антична Македония), директно конфронтират и отричат значими наши митове – стълбове на собствената ни етно идентичност. Много хора чувстват това, подсъзнателно, като заплаха.

Затова удара върху основи на етническата ни идентичност няма да бъде простен на правителство, което го направи. Наблюденията ни са, че голяма част от българите ще бъдат раздразнени от такъв ход и това ще увеличи значимо противниците на управляващата коалиция, които и без това са близо до критичния праг. Резултатът ще бъде загубени избори, идване на ГЕРБ/ВМРО /(с Възраждане?) на власт и реставрация на Статуквото.

Навярно хората от правителствената коалиция разбират, че ако си отворят нов фронт – наред с многото досегашни – падането им от власт е почти сигурно. Несъмнено и те, и повечето им привърженици, ако трябва да се избира между: А. Вдигане на ветото и падане на правителството; и Б. Запазване още известно време на ветото и правителството – ще бъдат за второто. Защото за българското правителство интересът на България трябва да е над интереса на Македония.

Тогава ?

Ясно е, че на такъв опасен за оцеляването му ход може да се реши само правителство, натрупало много реални успехи и авторитет – а нашето е в самото начало и му трябва минимум една (даже две?) години, за да се укрепи истински и то след сполучливи решения на проблемите със съдебната власт, поскъпването, окопалите се агенти на олигархията, руското влияние и пр. Другият вариант е постепенно синхронизиране на нашите и македонските етномитове. Постепенна промяна - може би и на и на едните и на другите - за да има взаимоизгоден прогрес.

Но много бързо това не може да стане...

В заключение: - Не е прав Ив. Дичев, че „Основният аргумент, който оттук нататък ще спира евроинтеграцията на комшиите, са десетките хиляди северномакедонци, получили български паспорти.“ Нито приятелите от либералния сектор, според които става дума за недостойно „балканско заяждане“ от българска страна. Не, главната причина лежи в нашето етническо самоопределение, което се чувства заплашено от новомакедонското. Тоест – проблемът е доста по-дълбок.

Автор: Николай Близнаков
Социолог, И.А.НЕОХРОН

Статията на Дичев:
https://www.dnevnik.bg/analizi/2022/04/01/4331639_az_sum_bulgarin_az_sum_makedonec_az_sum_marsianec/