Има един въпрос, на който не мога да намеря отговор от момента, в който съм се осъзнал. Въпросът е - кой обича да го лъжат?

Замисли се, уважаеми приятелю, който четеш това, което пиша в момента.

Ти обичаш ли да те лъжат?

Искаш ли да те лъжат?

Харесва ли ти да те лъжат?

Виж колко интересно - не те питам дали лъжеш или кой около теб лъже, а те питам - искаш ли да те лъжат? Иначе лъжци – дал Господ!

Ето сега ще ти дам пример с един завършен лъжец. На 10 юли 2021 г. Кирил Петков, тогавашен служебен министър на икономиката, обяви, че в Ловеч ще има завод за електромобили, който ще изнася коли за цяла Европа и каза директно, цитирам:

"Електромобилите ще бъдат реалност и ще се произвеждат в Ловеч".

Сега една година по-късно – там, където трябваше да бълват електромобили, има само фотоволтаици. И никой никъде в България не бълва електромобили. Тоест, това е лъжа.

И човекът, който е изрекъл тази лъжа, със сигурност не лъже само за електромобилите. Защото, човекът, който ползва лъжата като изразно средство, лъже по принцип, а не само в конкретния случай.

Така сме устроени хората. Или си лъжец, или не си.

Въпросът не е в това дали Кирил Петков е лъжец или не е. Той е просто пример за човек, който лъже, когато си иска и както си поиска, а понеже го познавам, той е от този особен вид лъжци, които сами вярват на лъжите си. Тия са най-редките лъжци.

Нещо като барон Фон Мюнхаузен в българо-канадски вариант.

От тях човек най-много трябва да се пази. Въпросът не е в Кирил Петков. Въпросът беше и е, и виси със страшна сила – харесва ли ти да те лъжат?

Защото, скъпи ми приятелю, опората е в истината.

Тя е непоклатима, реална и е абсолютен факт за това, че силата е в истината.

А лъжата е колос на глинени крака.

И ако ти харесва да те лъжат, накрая няма да имаш нищо, а само загубени фантазии.