Манол Генов: Преизбирането на президента Радев ще е атестат за идващо разумно коалиционно управление на страната ни

Броени са дните до вота 14 ноември, това е са тежки дни, в които всички ние очакваме разумът и отговорността да надделеят над хаоса и безотговорността. Работим в ситуация на тежка пандемична криза и всички се надяваме в следващата седмица ефектът от мерките и реакцията на хората да успеят да пречупят ръста на четвъртата вълна, така че да се опазят максимално голям брой хора. А това зависи от всеки нас и от всеки поотделно. Затова напълно се солидаризирам с полицията на президента Румен Радев, изразена пред бъдещите лекари в Пловдив съвсем и наскоро. Нито популизмът, нито заплахите и бунтовете са рецепта. И това заключение автоматично пренасям към предизборното ни време сега. И за президентската кампания, и за третия за година парламентарен вот.
Аз съм от хората, които не просто познават и харесват президента Румен Радев и съм от горещите поддръжници за негов втори мандат. Уверил съм се как умее да заема позиции, да увлича общности, да убеждава и подкрепя. Внушенията на политическите му противници как бил разединител на нацията са дяволски прочит на евангелието. Не можеш да обединиш катрана с меда и да се надяваш, че всички след това ще се радват на кристално чист мед. Същото е и обвинението защо Радев говорел против управлението на ГЕРБ, Бойко Борисов и ДПС така настройвал хората. Напротив! Систематично и с аргументи, с ясно говорене и достойни действия президентът Радев успя през първия си мандат и в кампанията си в момента да покаже на хората, че обединение става след пречистване, след посочване на грешки и търсене на отговорност. Не случайно той има несравним по висота и продължителност рейтинг, на какъвто български политик не е радвал отдавна, а в новото ни време- никой. Не случайно в негова открита подкрепа до момента се заявяват политически сили и граждански общности от всякакви цветове. А съм убеден, че тази подкрепа ще има и ръст в последния етап на кампания. Колко много Радев е заплаха за тъмната страна на досегашната изпълнителна власт в лицето на ГЕРБ и ДПС си личи от системните атаки срещу него. Заплаха за корупционерите във властта е и причината за атаките и срещу служебното правителство, назначено с негови правомощия. Не президентът е виновен, че влизаме в седми пореден месец на служебно правителство. Че имаме два злощастни опита за конституиране на парламент, от което , силно вярвам, че има извадени поуки и те ще се ползват за добро.
Затова и си позволявам да съм по-голям от очакваното оптимист по отношение на новия парламент и възможността за ново правителство, което той да излъчи и легитимира с подкрепата си. Популизмът е апетитен навсякъде из Европа вече години наред, у нас не сме изключение. Разбирам самочувствието на нови и малки партии, но е наложително то да бъде укротено в името на реалностите. Наиграхме се на манипулации кои са партиите на протеста/ част от които открито не са стъпвали нито продумали дума в подкрепа на протестите/ и кои били статукво. Време е всеки да се подреди според това, което може да защити на 14 ноември като изборен резултат и веднага след това да се пристъпи към най-отговорния и най-адекватен вариант за съставяне на правителство. Убеден съм, че тежката задача на мандатоносител, който ще има шанса и отговорността да състави следващото правителство, ще е на БСП. А това ни задължава много. Задължава и всички онези, които вече трябва да са осъзнали, че не се намираме в момент, в който с 60 или дори 80 депутати / щото са решили, че са си самодостатъчни/ да си вярват, че ще поемат изпълнителната власт. Нямаме право на повече грешки, нито като партии с рейнтингов потенциал за 47-я български парламент, нито политическите лидери. И наистина е време за разумните решения, а БСП може и трябва да е значим фактор за тях.