Николай Аргиров е на 36 г., завършил е „Маркетинг“ в ПУ „П. Хилендарски“ и магистър „Финансов мениджмънт“. Работи като специалист по стратегически маркетинг в „Пловдив Тех Парк“ АД. Специалист по управление на стопански процеси и мениджмънт на бедствията. Семеен. Икономистът Николай Аргиров, кандидат за народен представител от Коалиция „БСП за България“ в 16 МИР Пловдив град

Николай Аргиров е изявен граждански активист – той е дългогодишен доброволец в БЧК, участвал е в множество кампании по превенция на ХИВ/СПИН, насилие, трафик на хора, психоактивни вещества, обучител по първа помощ. Ръководи спасителен екип, който реагира в бедствия, аварии и катастрофи. Участва в икономически конференции.

Г-н Аргиров, кои са вашите основни приоритети?

Имам три основни цели, за които съм се борил досега и ще продължавам да отстоявам и в парламента. Те са: намаляване на неравенствата в България; здравеопазването да бъде социална услуга, а не бизнес; стандартизация в българското образование.

Вие сте икономист, споделете важен икономически проблем на България?

Големите социално-икономически неравенства. Това, че България е държавата с най-дясна политика в ЕС, води до това, че е страната-членка с най-големи неравенства. Почти всички останали проблеми на икономиката ни следват този. Разбира се, имаме проблеми и със съдебната система, но различните държави в ЕС имат различни съдебни системи. Общото за всички успешни държави е, че имат активни политики за намаляване на неравенствата.

Какво представляват неравенствата и до какво водят?

Социалните неравенства имат множество изражения, но тези, които изследвам аз са неравномерните доходи и благосъстояние на гражданите. В днешната икономическа теория големите неравенства се възприемат като пречка пред развитието на една икономика.

Тук трябва да отбележа, че преодоляването на големите неравенства не означава пълното им премахване, а по-скоро тяхното намаляване. Съотношението между доходите на най-заможните и масовите доходи се измерва с индекса Джини, който показва най-голямо различие именно в България.

Големите неравенства водят първо до по-бавно парично обръщение в икономиката. Има обратнопропорционална зависимост между богатството на един човек и скоростта, с която той харчи парите си. В 21-ви век, благодарение на автоматизираните производства в индустрията е по-лесно да се произведе една стока, отколкото да се продаде. Затова скоростта на производство зависи на първо място от скоростта на движението на парични средства в икономическата система. Така концентрацията на много пари в малко хора води до по-слаба икономика.

Други ефекти от неравенствата са влошено обществено здраве, по-кратка продължителност на живота, по-некачествено образование, слаба мотивация в обществото, ниска раждаемост и висока емиграция.

Как неравенствата могат да бъдат намалени?

Има два основни метода за намаляване на неравенствата през държавния бюджет. Единият метод е през приходната му част, това са данъците и таксите. Другият метод е разходната част на бюджета, това са различни видове помощи, пенсии, дотации и други.

Можем да използваме данъчната политика като инструмент за преодоляване на неравенствата.

Така въвеждането на прогресивни данъци върху личните доходи може да ограничи неравенствата. Прогресивен данък е този, при който данъчната ставка (процентът на данъка спрямо дохода) се повишава с повишаване на дохода. Целта на БСП е да повиши данъка върху личните доходи, които значително превишават максималния осигурителен доход в страната.

Въвеждането на намален ДДС върху стоки и услуги от първа необходимост също е успешен инструмент за преодоляване на неравенствата. По-бедните харчат по-голяма част от доходите си за такива продукти. Затова намаляването на този косвен данък повишава реалните доходи на по-бедните. Тук опасенията са, че намаляването на ДДС за тези стоки не може да окаже влияние на крайната цена, по подобие на ресторантьорския бизнес, но за разлика от този бизнес, при стоките от първа необходимост има много по-развита конкуренция и пазарът по-успешно регулира цените.

Методите от разходната част на бюджета са свързани със стимулиране на определено поведение. Държавата може да подпомага отглеждането на деца от работещи родители, и да стимулира раждаемостта с различни типове помощи. Държавният бюджет може да се намесва със стипендии за успех и други стимули за родителите на добрите ученици. Също така могат да се толерира здравословен начин на живот с допълнителни награди.

Системата за здравеопазване може да бъде, както източник на неравенства, така и да се превърне в инструмент за тяхното намаляване. Има два начина тази система да функционира. България използва търговския модел, в който болниците са търговски дружества, целящи печалба. Другият модел е социалното здравеопазване. При него издръжката на болниците идва основно от бюджета на държавата, а целта е здраво население, което да бъде по-трудоспособно.

По аналогичен начин може да функционира и образователната система.