За да може да се усвоят изцяло големите възможности на F-16, се иска летене. Колкото повече се лети, толкова по- подготвени стават летците. Това казва командирът на 3-та авиобаза в Граф Игнатиево от 2014 до 2018 г. генерал-майор от запаса Иван Лалов.
Г-н генерал, когато заговорим за Ф- 16 в Граф Игнатиево, какви мисли ви идват в началото?
- Ами идват мисли, че аз го очаквам новият изтребител. Бил той Ф-16 или друг, от когато бях командир на ескадрила в Граф Игнатиево. Но нещата явно не се случиха толкова бързо, така че ще го посрещнат други командири. Но се радвам, че така или иначе, се оборудваме с нова авиационна техника. Защото беше крайно време да се подмени авиационният ни парк. Изтребителният най- вече.
- Сега, един такъв въпрос. Завиждате ли, че при други се случи и че вие не успяхте да се възползвате от новата техника? Това е важно за мотивацията.
- Съвсем благородно. В най- добрия смисъл на думата. Завиждам най- вече не на тези, които ще го посрещнат като командири, колкото на тези, които ще летят на него. Защото това е по-такъв повод за завист.
- Да кажем се, че всички обичат новото, нали така?
- Разбира се, всеки иска да опита нещо ново, а това е съвсем нормално.
- Има, обаче, един въпрос, такъв технически, ама той може би е много важен. Ще успеят ли Военновъздушните сили и армията да посрещнат новите изисквания за поддръжка на Ф-16? Сега, става ясно, че нали, не могат да се правят компромиси, както при МиГ- овете, когато са летели и продължават да летят. Нали, всичко трябва да е по книгата, за да бъде всичко наред с Ф-16.
- Значи първо искам да ви коригирам за това, че никога не са правени компромиси с МиГ-вете, за да могат да летят. Никога не е правено това. И се надявам това да не се прави и с Ф - 16, разбира се. Просто има съвсем различна система за подготовка и поддръжка при този самолет. И това е предизвикателството пред Военновъздушните сили да го усвоят. Не само като авиационна техника и пилотиране, а и като методика за подготовка, обучение и поддръжка. А това дали ще се справят много зависи от политическите решения, които се взимат, защото за това са необходими много средства. Тоест, и за поддръжката му, и за подготовката на летателния състав Военновъздушните сили трябва да бъдат обезпечени с необходимите финансови средства всяка година.
- А това ще се случва и в някакъв период. Нали? Без да казваме какъв, в който ще работят и двете платформи паралелно. Едната ще се усвоява, другата ще носи дежурството.
- Разбира се, разбира се. Въпреки че нашите летци водят подготовка в Съединените щати на този самолет, те трябва да довършат подготовката си в България. И да бъдат допуснати до носене на бойно дежурство. Не се ангажирам със срокове, тъй като не знам до каква степен е подготовката им в Америка. Но така или иначе, ще има период, в който двата типа самолети ще летят. И мисля, че това вече беше обявено в други такива интервюта.
- Да, но беше казано и друго, че може би до 2030 г. е ресурсът на МиГ- вете. Тоест, все пак има някаква яснота поне за едната платформа?
- За този ресурс че до 2030 г. в момента не мога да ви отговоря. Но тук говорим за много по кратки срокове за подготовка на летците на Ф-16, така че е много добре ресурсът на МиГ- 29 да е до 2030 г. Тоест, той ще може да осигури бойното дежурство за периода, в който ще се обучават летците на Ф-16, за да бъдат допускани до бойно дежурство.
- Така каза и новият командир на ВВС генерал-майор Николай Русев. Интересно ми е какви са предизвикателствата пред него. Като го гледате отстрани ситуацията какво няма да му е лесно, какво ще му е лесно, какво ще му е много трудно?
- Ами към момента нищо не е лесно. Не само във Военновъздушните сили, в армията като цяло. Виждате обстоятелствата около нас какви са. Това изисква все по- сериозна подготовка. И най- вече по- сериозно преоборудване. И това е една от стъпките в Граф Игнатиево, което е предизвикателство пред новия командир на военновъздушните сили. Но освен това, нали знаете, че във Военновъздушните сили има и други родове и видове авиация, така че…. И не само авиация, разбира се. И пред всички стои точно този елемент на подмяна на въоръжението с по- ново, по- съвременно, отговарящо на новите условия на водене на бойни действия.
- Аз съм любопитен, този ресурс. Опитвам се да разсъждавам, защото може би вие знаете, но ние като хора, които сме отстрани, не знаем възможно ли е по някакъв начин ресурсът за поддръжка и експлоатация на Ф-16, съчетан с поддръжката и експлоатацията на Миг-29 да бъдат, така ще го кажа, да изядат ресурса за всичко онова, за което вие казвате, че трябва на другите видове и родове войски да се случи. Няма ли? Така де, разбрахте въпроса.
- Не мога да кажа така. Да. винаги има такива мнения, че се получава така едни вид като разединение между видовете въоръжени сили, защото едните получават толкова, а другите толкова. Просто всички трябва да бъдат осигурени. А по отношение на това за МиГ -29 съвместно с Ф- 16, вие знаете, че МиГ-29, тоест може би знаете, че Миг-29 ще бъде поддържан в такива минимални количества, че да може да осигури бойното дежурство до влизането напълно в експлоатация и бойно дежурство на Ф - 16. Така че ресурсите ще бъдат балансирани. Няма да, как да го обясня, няма да бъдат хвърляния така с чували. А трябва да бъдат балансирани между двата типа. Така че хем Ф-16 да бъде усвоен и да влезе в дежурство по- навреме и МиГ - 29 да бъде поддържан до момента, в който може да бъде прекратена неговата експлоатация.
- Ще е възможно ли да има по- трудно изпълняване на изискванията за Ф- 16. Примерно, както докладите за състоянието на отбраната казват за МиГ- 29, че не са достатъчни, примерно, ще може ли да се случи подобно нещо с Ф-16?
- Изискванията за нальот на летците не зависят от типа самолет. Има изисквания на НАТО, които са посочени в различни документи. И независимо от това на какъв тип самолет летите, трябва да бъдат спазени. Аз пак казах, че това може да се случи и трябва да се случи. И зависи много от това как ще бъдат финансирани Военновъздушните сили.
- Аз се опитвам, извинявайте, много спекулативен е този въпрос, който ще ви задам и нали понеже разбирате не съм в час с тези работи толкова навътре в тях, но възможно ли е в някакъв момент да се каже, примерно, от американската страна, която доставя изтребителите, че България не изпълнява нужните изисквания за този изтребител?
- Ами не мога да кажа, че американската страна ще се намесва в това как ще експлоатира, тоест по отношение на цялата документация, с която пристига Ф-16 и по реда за експлоатиране, това е немислимо да не се спазва. Но в зависимост в това какъв нальот ще правят летците, вече тука зависи по - скоро от стандартите на НАТО. Тъй като ние като член на НАТО е необходимо да се съобразяваме и да спазваме тези стандарти, за да бъдем адекватни на нашите партньори, когато провеждаме учения и други такива съвместни дейности. Не бих казал, че директно ще кажат: „Вие не го експлоатирате еди- как- си“. Това е първо. Който и тип да е авиационна техника, се експлоатира съгласно документите на производителя. Който е дал конкретни ясни указания как и по какъв начин стават нещата.
- И ако не можем това… и ако това не можем да го поддържаме с финансовите ресурси примерно за Военновъздушните сили?
- Тогава много жалко за това, че придобиваме нов самолет, който няма да може да се използва в целия му диапазон от възможности. Както се получи с МиГ- 29, който също, не бих казал чак многоцелеви, но той има възможност и за атаки по земни цели, за въздушни цели и така нататък. За съжаление някои от тези подготовки бяха прекратени, поради липса на финансови средства навремето. Надявам се това да не се случи по никакъв начин и с Ф-16.
- Това ли е нещото, за което трябва да се внимава сега оттук нататък или има нещо по- важно, за което трябва да се внимава в експлоатацията на новия изтребител?
- Ами това е най- важното наистина. Да, защото при спазването на правилата за подготовка на летателния и инженерно-техническия състав колебание не трябва да има. Но за да може да се усвоят изцяло големите възможности на тази нова платформа, се иска летене. Колкото повече се лети, толкова по- подготвени стават летците. И толкова повече пък работа има инженерно- техническият състав, защото все пак винаги има и се получават някакви откази, някакви ремонти, някакви прегледи. И това трябва да се извършва, както е по инструкциите на самолет.
- Един въпрос, който забравих да питам предишни събеседници. България как ще изглежда сега с новите Ф- 16 в очите на други държави. Вие сте ходил по учения, знаете отношението към българската авиация.
- Ами отношението към нашите летци и инженерно- технически състав винаги е било положително. Как ще изглежда? Сега, някои държави имат много повече от 8 или 16 Ф-16. Така че не бих казал кой знае какво ще стане. По мое време сме участвали в различни учения, имахме сериозни затруднения поради това, че оборудването на съветската техника е едно, а на западната различно. Най- прост пример да ви кажа, че мерят височината във футове, а ние в метри. И всичко това трябва да се преобразува в движение. Сега този мъничък елемент ще отпадне и още много други, за които не искам и да говоря, защото ще стане много дълго интервю.
Добромир Видев, БНР