Американецът Сеп Къс (Team Visma | Lease a Bike) сътвори история, след като спечели емблематичния 19-и етап от обиколката на Италия. С този устрем катерачът официално попълни своята колекция от етапни победи в трите най-големи колоездачни обиколки на планетата (Тур дьо Франс, Вуелта а Еспаня и Джиро д'Италия).
Бруталното 151-километрово трасе от Фелтре до Алеге (Пиани ди Педзе), включващо преминаване през легендарния връх Пасо Джау, предложи зрелищна битка между най-добрите катерачи. Къс демонстрира перфектна тактика, като се откъсна в успешна отцепила се група и завърши с време от 4 часа, 28 минути и 33 секунди. Той успя да неутрализира преднината на Джулио Чиконе (Lidl-Trek) и пресече финала с аванс от 13 секунди пред канадеца Дерек Гий.
В групата на фаворитите лидерът в генералното класиране Йонас Вингегор (Team Visma | Lease a Bike) контролираше състезанието с желязна хватка. Датчанинът успешно отговори на атаките на Феликс Гал (Decathlon CMA CGM) и запази комфортната си преднина от 4 минути и 3 секунди на върха на класирането. Големият губещ на деня се оказа Теймен Аренсман, който загуби ценно време и бе изместен от подиума от Джай Хиндли (Red Bull-Bora-hansgrohe).
С оставащи само два дни до грандиозния финал в Рим, утрешният 20-и етап предлага последното епично изпитание за генералното класиране. Колоездачите ще се изправят пред тежкото планинско изкачване до Пианкавало.
Това е последният шанс за Феликс Гал и Джай Хиндли да направят нещо извънредно срещу недосегаемия Вингегор, както и за Аренсман да опита да си върне мястото на подиума.
Предвид формата на отбора на Visma | Lease a Bike обаче, Розовата фланелка изглежда здраво закована на гърба на датския шампион.
След финала победителят Сеп Къс не скри емоциите си:
„Това никога не беше основната цел. Най-важното беше да помогна на Йонас Вингегор да спечели розовата фланелка. Когато преди няколко дни ми казаха, че имам шанс да вляза в откъсването, трябваше да се възползвам. Това е нещо, за което винаги съм мечтал, но всяка година става все по-трудно. Аз се развивам и ставам по-добър, но същото важи и за всички останали. Не бях напълно уверен, че ще настигна Джулио Чиконе. Малко се обезкуражих, когато той поведе с една минута. Опитах се просто да направя възможно най-бързото изкачване. Трасето беше много стръмно. Знаех, че майка ми ще бъде на 500 метра преди финала. Големи благодарности към нея и цялото ми семейство, защото ги виждам само няколко седмици в годината. Тази победа е за тях.“
