Клиниката по ендокринология и болести на обмяната при УМБАЛ „Свети Георги“, с оглед на ендемичната обстановка, ще отбележи Световния ден за борба със захарния диабет – 14 ноември, със съвместна лекция с МУ–Пловдив на 17 ноември от 17:30 ч. Лекцията ще се проведе в онлайн среда с отворен достъп, организиран от Комитета по обществено здраве към Асоциацията на студентите медици – Пловдив: линк https://zoom.us/j/93549789437; Room ID: 93549789437. Това съобщи началникът на клиниката проф. д-р Мария Орбецова, която ще изнесе лекцията на тема “Захарен диабет – терапевтични възможности при сърдечно-съдов риск“.

Доказано е, че захарният диабет, особено тип 2, е свързан с многократно повишен риск от сърдечно-съдови, мозъчно-съдови и периферно-съдови заболявания и смъртност в сравнение с общото население, подчерта проф. Орбецова. Темата е избрана във връзка с най-новите препоръки на Европейското дружество за изучаване на диабета, Европейското кардиологично дружество и Американската диабетна асоциация от 2020 г. и 2021 г. за оценка на сърдечно-съдовия риск при захарен диабет и избор на подходяща терапия при наличие на сърдечна недостатъчност, атеросклеротичен сърдечно-съдов риск, нарушена бъбречна функция и кардио-ренална болест. Ще бъдат разгледани новите класове антидиабетни средства и техните благоприятни плейотропни ефекти със значими сърдечно-съдови и бъбречни ползи в допълнение към постигането на добър гликемичен контрол, разказа още проф. Орбецова.

В Клиниката по ендокринология и болести на обмяната на УМБАЛ „Свети Георги“ активно се диагностицират, лекуват, проследяват и обучават пациенти със захарен диабет с различни остри и хронични усложнения. Клиниката разполага с 34 легла, професионален екип – лекари със специалност по ендокринология, по-старшите – и със специалност “Вътрешни болести”, лекари специализиращи „Ендокринология”, медицински специалисти, преминали обучение за работа с диабетно болни, достатъчен немедицински персонал за обгрижване на хоспитализираните пациенти. Извън епидемичната обстановка, на годишна база, през клиниката преминават 1200-1300 болни със захарен диабет и предиабетни състояния, обясни проф. Орбецова.

Понастоящем в условията на епидемия и при спрян планов прием се лекуват основно спешни състояния. „Отчитаме нарастване на случаите с нововъзникнал захарен диабет или влошаване на заболяването след прекарана коронавирусна инфекция”, обясни проф. Орбецова. Натрупват се данни, че коронавирусът може и директно да атакува бета-клетките на задстомашната жлеза (панкреас), които произвеждат инсулин, което да доведе до развитие на захарен диабет с инсулинов дефицит. Затова по време на и след преболедуване е необходима задълбочена оценка на толеранса към въглехидрати от страна на общопрактикуващите лекари и своевременно насочване към специалист – ендокринолог, каза още проф. Орбецова.

Хората със захарен диабет са по-уязвима част от населението във връзка с намалената им имунна защита. Захарният диабет представлява принципно първичен рисков фактор за развитие на тежки възпалителни процеси, в т.ч. пневмонии и септични състояния, последващи вирусни и бактериални инфекции. Хората със захарен диабет имат и редица съпътстващи нарушения и усложнения – сърдечни, белодробни, чернодробни, неврологични, психологични и пр., а в голяма част от случаите и наднормено тегло, което допълнително повишава риска при инфектиране. Доказано е, че Covid-19 при диабетиците протича по-тежко, по-продължително, с повече усложнения, налагащи прием в интензивни звена и изкуствена вентилация, води и до повишена смъртност в сравнение с останалата част от населението. Данните сочат, че състоянието може да се усложни впоследствие от причинената от вируса увреда на сърдечния мускул и поява на сърдечна недостатъчност. Добрият контрол на захарния диабет понастоящем е изключително важен – поддържането на близки до нормалните нива на кръвната захар и гликирания хемоглобин намаляват рисковете за по-тежко протичане на инфекцията, обясни началникът на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната в УМБАЛ „Свети Георги”.

В тази връзка Препоръките на националния експертен съвет по ендокринология, чийто член е проф. д-р Мария Орбецова, са в съответствие със становището на Европейското дружество по ендокринология, според което захарният диабет попада в категорията хронични заболявания, които са с приоритет при ваксиниране срещу Covid-19. Международната диабетна федерация също препоръчва диабетиците да бъдат насърчавани към ваксиниране.

Ежегодно екипът на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната се включва в националните и локални мероприятия за отбелязване Деня за борба с диабета. Като началник на клиниката и едновременно с това и ръководител на Катедра „Ендокринология“ в МУ-Пловдив, проф. Орбецова успява да привлича като активни партньори в тези популярни инициативи, публични лекции и образователни кампании за пациенти и обучаващи се и настоящите възпитаници на Медицинския факултет на МУ-Пловдив чрез АСМ-Пловдив и Студентски съвет.

Активността на Клиниката е в синхрон с ежегодните инициативи на Българското дружество по ендокринология, всички университетски и болнични ендокринологични центрове в страната да реализират редица дейности за засилване вниманието на институциите и цялата общественост към сериозните последици от това широко разпространено хронично заболяване и предприемане на подходящи мерки за подпомагане на засегнатите хора, чиято численост в света понастоящем е над 460 милиона. Събитията в нашата страна са под егидата и наблюдението на Международна диабетна федерация и обичайно се провеждат на 14 ноември и в последващата седмица/месец на захарния диабет.

В България засегнатите са над 440 хиляди души – около 8.4% от населението, съобщи проф. Орбецова. Тя обясни, че през м. декември т.г. се очаква новото издание на Диабетния атлас от Международна диабетна федерация, актуализиращо се на всеки 2 години, в което ще бъдат публикувани най-новите данни за честотата и разпространението на захарния диабет и предиабетните състояния в целия свят по региони и страни, отражението им върху заболеваемостта и смъртността на населението, както и икономическите измерения на лечебните мероприятия.