Пенка Стоянова става втората българка в Залата на Славата на ФИБА. Легендата на ппловдивския Марица ще бъде приета посмъртно официално сред най-големите легенди и светила на баскетболната игра в историята на онлайн церемония на 18 юни.

Преди това единствено Ваня Войнова от жените баскетболистки в България е получавала подобна чест, като тя бе приета в Пантеона на баскетбола посмъртно през 2007 г. Преди две години в Китай в Залата на славата на ФИБА бе приет и Атанас Голомеев. България има представители и сред легендите в съдийството в Залата на Славата в лицето на Артеник Арабаджиан и Валентин Лазаров.

Новината за огромната чест към Пенка Стоянова първа научи дъщерята на легендата Теодора Бонева.

„За нас е огромна чест да ви информираме, че Вашата майка г-жа Пенка Стоянова бе избрана посмъртно за член на Клас 2021 на Залата на славата на ФИБА като играч.

Залата на славата е олтар, посветен на удивителните личности, които положиха основите на глобалния баскетбол от създаването му до славата му в днешни дни. Залата се опитва да е уникална международна институция, която промотира и припомня за успехите на баскетбола по цял свят и приема велики мъже и жени от всички епохи, които са били проактивни и забележителни по пътя за развитието на нашия спорт.

Впечатляващите индивидуални постижения на г-жа Стоянова като играч на женския национален отбор на България, спечелил сребърен и бронзов медал на Олимпийски игри, сребърен медал на ЕвроБаскет, а също и безброй клубни успехи подпомагат изключително много развитието и популяризирането на играта във Вашата страна и целия свят“, пише в писмото от ФИБА.

В Клас 2021 Пенка Стоянова се нареди до гръцката легенда Панайотис Янакис, германеца Детлеф Щремпф, руснака Сергей Тарканов, треньорските легенди Чък Дейли и Еторе Месина и др.

В Клас 2020 на Залата на славата личат имената на канадеца Стив Неш, сръбското светило в треньорството Светислав Пешич, който бе и консултант на мъжкия ни национален отбор, украинецът Александър Волков. В клас 2020 са и литовската легенда Модестас Паулаускас, световният шампион и финалист на олимпийски игри Юре Здовц от Словения, Миечеслав Лопатка от Полша, Агнес Немет от Унгария, корейката Пар Шин-я. Почетени ще са и треньорката от САЩ Тара ВанДервеер и аржентинецът Рубен Маняно. Така за първи път в Залата на славата влизат играчи от Канада, Унгария, Япония, Корея и Украйна.

Миналата година заради пандемията с Ковид-19, имената на новоприетите не бяха обявени. Тази година на специално онлайн0събитие ФИБА ще почете приетите в двата класа – за 2020 и 2021 г.

Церемонията ще е на 18 юни.

КЛАС 2020
Играчи

Изабел Фияковски (Франция)

Миечеслав Лопатка (Полша)

Стив Неш (Канада)

Агнес Немет (Унгария)

Парк Шин-я (Корея)

Модестас Паулаускас (Литва)

Кеничи Сако (Япония)

Александър Волков (Украйна)

Юре Здовц (Словения)
Треньори

Рубен Маняно (Аржентина)

Светислав Пешич (Сърбия)

Тара ВанДервеер (САЩ)
КЛАС 2021
Играчи

Матьо Фей (Сенегал)

Хана Хоракова (Чехия)

Станислав Кропилак (Словакия)

Оскар Молиа (Уригвай – посмъртно)

Детлеф Щремпф (Германия)

ПЕНКА СТОЯНОВА (БЪЛГАРИЯ – посмъртно)

Сергей Тарканов (Русия)

Панайотис Янакис (Гърция)

Хайша Жен (Китай)

Треньори

Чък Дейли (САЩ – посмъртно)

Том Маер (Австралия)

Еторе Месина (Италия)
КОЯ Е ПЕНКА СТОЯНОВА

Родена на 21.01.1950 г. в град Карлово. Баскетболната й визитка е повече от впечатляваща, като с изявите си по терена, с усмивката си, с позитивността си и съветите си остави огромна диря в сърцата на всички баскетболни фенове не само у нас, но и в Европа и света.

С националния екип е сребърна медалистка от Олимпийските игри в Москва, СССР, през 1980 г., и бронзов от Игрите в Монреал, Канада, през 1976 г. Участва в 8 европейски първенства. Сребърна медалистка е на шампионата във Варна, България през 1972 г. и бронзова от Клермон Феран през 1976 г. Има 8 първи места от участие в 12 балканиади и още 2 трети места на младежки фестивал и универсиада. Три пъти (през 1972, 1976 и 1981 г.) е включена в сборния отбор на Европа, на който е и капитан. Има второто място на световния фестивал в Лима, Перу, през 1973 г. и в световните игри на турнира ,,R. W. Jones” в Тайпе, Тайван, през 1983 г. с втория отбор на Италия.

Трикратна шампионка на България с отбора на ,,Марица“ (Пловдив) през 1971, 1973 и 1974 г. с треньор Тенчо Начев. По четири пъти е сребърна и бронзова медалистка в първенството на България по баскетбол. С родния си клуб е и два пъти финалист за купа ,,Лиляна Ронкети“ – през 1979 г. и 1980 г. В националния отбор има записани 580 мача. Била е капитан на всички държавни гарнитури, а от 1974 г. до 1981 г. е капитан на представителния женски национален тим, в който е включена за първи път за Световното първенство в Прага, Чехия, през 1967 г.

Пенка Стоянова е първата българска баскетболистка, която играе професионален баскетбол в чужбина. От 1981 до 1983 г. е състезател на италианския ,,Рома“. Включвана е в символичните петици на Европа от вестник ,,Кориере дело спорт“. През 1969 г. е наградена лично от президента на Италия на големия международен турнир в Авелино. Два пъти е избирана за спортист №1 на годината на Пловдив През 1985 г. в нейна чест се организира за първи път бенефисен мач между националния тим на България и сборен отбор на Европа.

Почетен гражданин на град Карлово от 1985 г. и на град Пловдив от 2000 г. Тя е сред факлоносците на олимпийския огън за игрите в Атина, Гърция през 2004 г. През 2007 г. е включена в списъка на ФИБА от 35 състезатели, допринесли за развитието на световния баскетбол през второто петдесетилетие на 20-ти век.

Гледайте предаването на БНТ3 за Пенка Стоянова в рубриката „Зала на славата“

Сайтът Bgbasket.com припомня легендата така:

„Началото е поставено през 1965 година. Едва на 15 Стоянова заминава от родния Карлово за Пловдив, за да играе баскетбол. Още от малка тя е запленена от спорта и от невероятните постижения на легендите в спорта преди нея. Пенка бързо грабва окото на Тенчо Начев и става неизменна част от проекта Марица, който в последствие се превръща в един от най-големите отбори в България и Европа. Наставникът гласува доверие на младия нешлифован диамант в лицето на Стоянова. Той се превръща като втори баща за нея, дава й съвети, помага й да развие потенциала, с който разполага, не спира да я окуражава и подкрепя. Заедно те изкачват най-големите върхове в историята на клуба, на който Пенка е дългогодишен капитан. Само две години, след като става част от Марица, талантът й не остава незабелязан и тя вече е част и от националния тим. Дебютира директно на световното първенство в Прага, но за нейно съжаление, то се оказва и последният мондиал, на който играе. 10 години по-късно, през 79-а в Сеул не участват национални тимове на страните от социалистическия блок и това лишава България от шанс да се бори за отличията.

Върховете в кариерата на Стоянова не са един и два. Сред най-паметните моменти обаче си остават участията й с националния тим на европейското първенство през 70-а и на олимпийските игри през 76-а. В Ротердам, когато е едва на 20 години, Пенка буквално помита конкуренцията, която се изпречва на пътя й. Тя тепърва се изгражда като лидер на България в период, когато женският ни баскетбол е в преход. Центърът обаче се откроява сериозно над останалите. Макар тя самата да не го признава и да не се самоизтъква, специалистите са категорични – уникална състезателка, с качества на световна звезда. Първенството в Холандия се развива по най-добрия начин за националките. Водени от Стоянова, те са безкомпромисни в груповата фаза. Още в първия си мач, лъвиците се справят с коравия тим на Чехословакия със 77-74 след 26 точки на Пенка. Тя продължава да е топ реализатор на отбора ни, който не познава вкуса на поражението в 5 поредни мача. Нашите са на път да стигнат до финала, но в решителния сблъсък изненадващо отстъпват на Франция с 64-69. На полувремето България води с 35-34, но Стоянова излиза за 5 нарушения в края, а съперникът се възползва от този факт и успява да обърне развоя на мача. Така нашите момичета трябва да спорят за третото място с Югославия, съперник, който вече са преодолели в групата си. Усилията на Пенка обаче се оказват недостатъчни. Нейните 21 точки не стигат и югославките, водени от Мария Вегер-Демсар, печелят със 77-66. Стоянова обаче попада в идеалния отбор на Европа и завършва първенството сред топ-реализаторите със средно по 21,4 точки.

Шест години по-късно България дебютира на олимпийски игри. В Монреал нашите правят фурор и спечелват бронзовите медали, успех, който в последвие е подобрен през 80-а в Москва. Пенка е в основата и на двете отличия, но е над всички именно в Австралия, където завършва със средно по 19,2 точки от 5 срещи или на трето място като реализатор на Игрите. Участие в турнира вземат 6 отбора. Всички те играят в една група, по схемата всеки срещу всеки. Националките започват с драматична победа над Чехословакия с 67-66. На полувремето те губят с 33-36, но силната игра на Пенка, която приключва със 17 точки, и на нейните съотборнички, водят до обрат и много ключов успех. В следващите два кръга обаче лъвиците са безпомощни срещу СССР и САЩ, преди отново да се върнат на победния ход срещу Япония и Канада, а с това да грабнат и третото място на олимпиадата, още при дебютното си участие в нея.

След като през 85-а слага край на кариерата си, Стоянова така и не се разделя със спорта. И до днес тя продължава активно да се занимава със спортна дейност, следи изкъсо развитието, или по-скоро сериозния застой на женския баскетбол и се опитва да промени статуквото, работейки като спортен специалист в община Пловдив.